Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Роберт Янакиев: Човек трябва да е благодарен

Роберт Янакиев
Снимка: Театър “Възраждане”

От една страна – актьорът, който пресъздава персонажи на кино- и телевизионния екран, чиито мотиви често са скрити, но и дълбоки емоционални, изпълнени с мрак, болка, амбиции и в немалко случаи съмнителни стремежи. От друга – директорът, който мотивира хората, влюбени в театъра, да продължават да бъдат такива, като никак не е изключено в едни моменти да играе с тях, в други – и да ги режисира. Роли във филми като “Гераците”, “Ако някой те обича”, “Време за жени”, “Пътуващо кино”, “Голата истина за група “Жигули” и последно излезлия на широк екран “Клас 90”, и в сериали като “Отдел “Издирване”, “Вина”, “Под прикритие”, “Столичани в повече”, “Огледалото на дявола” и други. Театърът е “Възраждане” и е така от 1994 година, пиесите не са малко и все са за гледане.

От онези споделени мигове със семейството в театралния салон като дете, през непрофесионалната група, от която става част на 13 години, и общия училищен чин с Лилия Абаджиева, до театралния колеж “Любен Гройс”, света на проф. Елена Баева и всичко, което са му дали срещите със Стоянка Мутафова, Димитър Манчев, Теди Москов и Мая Новоселска, днес Роберт Янакиев има зад гърба си много спомени, театрални и кинопреживявания, натрупан опит и куп истории за разказване. Всичко, разбира се, е породено от любов към изкуството. Към актьорската професия, по която го пали именно киното.

“Много е хубаво това, че си много неща, които може би никога няма да бъдеш в живота си. – каза в “Кино с думи“ по повод работата си като актьор Роберт Янакиев. – Можеш обаче да ги съпреживееш, да ги направиш част от себе си за малко, друг път пък можеш да изтръгнеш най-големия възторг и най-големия смях от зрителите. Миговете на щастие са, когато съм чувал някой от публиката да казва: “Моля ви, спрете, умирам, не мога дишам – толкова ми е смешно!“. Хубаво е и когато усетиш на финала, че са затаили дъх и момичетата обикновено плачат.”

По негови думи всичко онова, което е искал да му се случи – му се е случило.

“Човек трябва да е благодарен”, смята Янакиев. Трябва да е доволен и да умее да се радва на това, което има.

Защо в киното най-важното е да имаш търпение? Какво поразява Роберт Янакиев и го вади от всяко съмнение, че може да прави нещо друго, освен да бъде част от света на актьорското майсторство? Защо трябва да се произвеждат български филми и да се дава възможност на всички в страната да ги гледат? Кога количеството води до качество и защо е повече от необходимо децата да ходят на театър?

На тези и още много други въпроси актьорът и директор на Театър “Възраждане” дава отговор в звуковия файл.

Снимка – Театър “Възраждане”


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23
“Диви ягоди”

“Диви ягоди” на “Аполония” 2025

След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..

публикувано на 05.09.25 в 13:05
Таня Димова и Георги Борисов

Георги Борисов разказва историите си на “Аполония“ 2025

Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..

публикувано на 05.09.25 в 12:01
Юлия Владимирова и Катя Костова (вдясно)

АртТеатър Берлин – където българите в Германия срещат българската култура

В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската култура и изкуство.  "Наистина вярвам, че културата е обединител. Представяйки българска култура на европейска, на чужда сцена, се създават мостове към нашата държава, които изграждат позитивен..

публикувано на 05.09.25 в 10:15