"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от селскостопански отпадъци. Това е една технология, която се надявам да бъде по-екологична и по-икономически ефективна от сега съществуващите." За това разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките.
Проектът е финансиран по плана за възстановяване и устойчивост, който БАН изпълнява в сферата на зелените и цифрови технологии. Тази тема е значима за обществото, защото улавянето на въглеродния диоксид е обект на световни изследвания, насочени към борбата с климатичните промени и развиването на нови индустрии, базирани на неговото улавяне и производство на ценни материали и биогорива.
Основната причина за климатичните промени са наличието на високи емисии на парникови газове, а въглеродният диоксид е основен компонент в тях. нашите усилия и проучвания са насочени към това да намалим тези емисии и в резултат на това промени в атмосферата.
"Проектът трябва да приключи в средата на следващата година, като екипът, с който работя, сме обещали не само да разработим съответния материал, който да улавя въглеродния диоксид, но и да покажем неговата приложимост в условия, близки до производството.
Като разработка основно сме се насочили към емисиите, които се отделят от топлоелектрическите централи, знаете една част от тях все още използват въглищата като гориво, но голяма част преминават към използването на отпадъчната биомаса, други използват смес от горива и всички отделят въглероден диоксид. Така че улавянето му и последващо оползотворяване е важна насока, която стои пред учените.
Останалите проекти, по които работим през последните 5-6 години, са от огромно значение за научната общност в страната. Те са финансирани по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и са свързани с изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност.
Първата фаза на тези проекти бе свързана с изграждане и модернизиране на научноизследователската инфраструктура. Така създаваме реални условия за научна работа и сме по-привлекателно място за реализацията и на млади, талантливи изследователи, които се опитваме и в някои случаи успяваме да задържим в България", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Маргарита Попова.
Целия разговора на Ани Костова с проф. Маргарита Попова можете да чуете в звуковия файл.
Проф. Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките е утвърден учен с международен авторитет в областта на получаването и приложението на нови порести наноматериали. Тя е автор на 136 публикации, които са получили над 2800 цитирания в международни научни издания. Автор е на един полезен модел и една заявка за патент. Участвала е с над 115 доклада на международни конференции. Носител е на награда ПИТАГОР – 2022 г. за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки.
Участва в изпълнение на 37 национални и международни проекта, от които 21 проекта, финансирани от Фонд "Научни изследвания" (на 7 от тях е ръководител). Има дългогодишни сътрудничества с водещи учени от Унгария, Словения, Германия и други страни.
Научните ѝ интереси са в областта на разработване на нови наноструктурирани материали с предварително зададени характеристики и разработване на тяхна основа на адсорбенти и катализатори за улавяне и оползотворяване на СО2, катализатори за обезвреждане на емисии от летливи органични съединения и оползотворяване на отпадъчна биомаса до ценни химикали и биогорива, както и разработване на нови носители за контролирано доставяне на лекарствени вещества.
Снимка – БНР
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg