Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Ко Паньи – селото на кокили

В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване.

Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов, обаче все повече гостоприемството е водещ бизнес.

Селището Ко Паньи е основано в края на 18 век от номадстващи явански рибари. По онова време само хора с тайландски корен по закон имали право да притежават земя и новодошлите решили да издигнат къщите си на кокили в закътания залив с бърз достъп до рибните пасажи. С увеличаването на богатството на общността, поради разрастващата се туристическа индустрия в Тайланд, закупуването на земя на самия остров станало възможно и на брега са построени първите два важни обекта на твърда почва – джамия и кладенец със сладка вода.

Селото има мюсюлманско училище, което се посещава както от момичета, така и от момчета. Поради неформалния характер на това образование, много от децата ходят в учебни заведения по-далеч - в Панг Нга или в Пукет. Тъй като хората не са богати, а водните таксита са установили тарифи като за туристи, родителите се кооперират да наемат лодки в името на по-доброто бъдеще за отрочетата им. Управниците също насърчават емиграцията,  понеже размерът на селището е ограничен от опасните водни условия през дъждовния сезон.

Десетки туристически лодки акостират в Ко Паньи всеки ден. Мъничката селска кръчма се е разраснала до няколко ресторанта, обединени от магазин с типичните тайландски сувенири, но изработени от местни занаятчии. Тъй като гостите се тълпят само през сухия сезон, риболовът продължава да е водещ поминък.


Криволичещите улички, по които едва се разминават двама души, клаустрофобично надвисват над главите чрез допрените стрехи. От отворените врати се носи упойващ аромат на яхния от току-що уловена риба. Вървейки можеш да надникнеш във всяка стая, да поздравиш старците, приседнали на прага, и да устоиш на желанието да погалиш дете по главичката. (В Тайланд пипането по главата се смята за неучтив жест. Според местните това е най-благородната част от човешкото тяло и е кръвна обида, дори да разрошиш косата на някой малчуган).

На пазара в Ко Паньи прилежните домакини предлагат сушени скариди, лютиви морски дарове или така обработено кашу, че направо се чудиш какво точно ядеш. Всички други стоки, включително и плодовете, се докарват от континента.

Джамията е не само молитвен дом, ами място за срещи на общността.


Завеждат ни до малко странно футболно игрище. Вдъхновени от Световното първенство през 1986 г., децата го построили от стари парчета дърво и рибарски салове. Момчетата сформирали футболен отбор и започнали да се състезават в Училищното първенство на Южен Тайланд. След като стигнали до полуфиналите,  постигнали трето място въпреки странните обстоятелства (през второто полувреме решили да играят боси, тъй като били свикнали така). Тогава цялото село се ентусиазирало да помогне на спорта. Така се появило второ, чисто ново игрище, което също показват с гордост на туристите, но на дървеното се ходи като  на поклонение. Към 2011 г. Panyee FC е един от най-успешните младежки футболни клубове в Южен Тайланд, а момчетата, които построили игрището през 1986 г., вече са възрастни мъже. Но за тях е сниман документален филм. Те имат впечатляващ рекорд от шест спечелени младежки футболни първенства на Южен Тайланд от 2004 до 2010 г.

А как туристите разбират за мястото? Благодарение на пощальона. В края на 20-и век рибата намалява и общността среща трудности да се издържа. Раздавачът на писма предлага да поканят чуждестранни гости в необикновеното си село, където алкохолът е забранен и не можете да изпиете дори безалкохолна бира в ресторанта, за да не обидите вярата на местните мюсюлмани.

Днес Ко Паньи е една от задължителните спирки при обиколките на залива Панг Нга от Пукет, където обикновено се отбиват за обяд с пресни морски дарове. Селото е и пит-стоп по време на четвъртия етап от 19-ия сезон на американското риалити шоу The Amazing Race.

Тъй като населението изповядва исляма, освен вносът на алкохол забранено е вкарването на кучета или прасета. Разголеното облекло също не е препоръчително.

Снимки - Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54