Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на социализма, когато критиците разглеждат изкуството през призмата на социалистическия реализъм. След 1989 г. критиката става по-разнообразна. Появяват се независими галерии, куратори и арткритици, които пишат в специализирани издания, каталози и онлайн платформи. Но съществува проблем – липса на достатъчно медийна среда за професионална критика и често тя остава в тесен кръг. Същевременно се размива разликата между реклама и критика.
Диана Драганова-Щир, Христо Калоянов, Филип Стоилов и Ирина Генова дискутираха проблемите на художествената критика в България в предаването "Какво се случва".
Изкуствоведът Диана Драганова-Щир коментира, че има проблеми в арткритиката. Те са свързани със спецификата на работата и на професионалната общност. Малко са хората, които се занимават с визуално изкуство. За да има критика, художественият критик трябва да достатъчно подготвен – да има образованието и да следи процесите както в страната, така и в чужбина. Безпристрастността е трудно постижима.
Важна част за съществуването на критика е финансирането. Кураторът, културолог и издател Христо Калоянов е проверил, че бюджетът за критика е намален от около 330 000 лева за 2024 г. на 180 000 за тази година без видима и обяснима причина.
Принос към художествената критика е появата на ново издателство, което ще представя произведения, свързани с темата. С "Временно издателство" Христо Калоянов и литературния критик и издател Филип Стоилов запълват дефицита на подобна литература. Първата книга е от серията "Критични преводи" и предлага есета на словенския куратор, писател и изкуствовед Игор Забел, обединени в "Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство".
Ирина Генова, редактор на книгата на Игор Забел, изрази мнение, че е важен моментът, когато Забел пише своите текстове – времето на конфликтите и разпада на бивша Югославия. Въпросът за общностите звучи актуално и днес. Забел е против лесните обобщения и противопоставяния – Изток/Запад, социалистически реализъм (тоталитаризъм)/авангардизъм (демокрация).
Изданието "Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство" ще бъде представено по време на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна. Организаторът на проявата Ралица Герасимова обяви, че ще се съберат над 150 артисти от 20 държави. Присъствието на много експерти, художници ще допринесе за създаването на формален диалог.
Освен изложби, ще се проведат два панела. Първият е посветен на Балканите, а вторият – на идентичността на артиста. Темата на БУНА тази година е "Откритие и другост в ерата 5.0" и е разработена от френския куратор и изкуствовед Каролин Арюеро.
Подробностите са в разговора на Велин Манов в "Какво се случва" с Диана Драганова-Щир, Христо Калоянов, Филип Стоилов, Ирина Генова и Ралица Герасимова.
Чуйте звуковите файлове.
Снимки – Форум за съвременно визуално изкуство БУНА - Варна и "Временно издателство"
Основната цел на Румен Иванов е чрез последната си книга "Етногенезис и етническа история на българския народ" е наистина, амбициозна, но и дълбоко осъзната. Тя представя мащабната картина на етнокултурното развитие на българския национален "организъм" от самото му раждане, през вековете на изпълненото с драматизъм и бурни обрати минало, като стигне и..
Това лято в рамките на стажантските програми на БНР, Ангелина Евчева, второкурсничка от ФЖМК на Софийския Университет "Св. Климент Охридски" и бесарабска българка от одеското село Делжинер, избра да ни разкаже за историята на своята общност и за един от най-важните местни герои. Хореографката, библиотекарка и пазителка на традициите Анна..
"Картина извън картината" се нарича първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Иван Вукадинов (1932–2024) – единственият български художник, приет в Колекцията за модерно и съвременно изкуство на Ватиканските музеи. Експозицията, която се открива на 16 септември, ще продължи до 23 ноември в СГХГ . Целта ѝ е да запознае публиката с..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с Националната библиотека на Сърбия и Словашката национална библиотека и представя многообразието на регистрираното документално културно наследство в Регистъра на ЮНЕСКО "Паметта на света". Инициативата има..
Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" учредява свой международен фестивален форум. Предстои първото издание на Международния черноморски театрален фестивал (МЧТФ). Фестивалната визия, дело на графичния дизайнер Славяна Иванова, подсказва мястото на събитието със стилизирани изображения на риби, а фестивалното мото "Театърът се вълнува" търси..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
"Букварко" е образователен проект, който превръща българската азбука в музикално приключение. Той представлява колекция от 30 оригинални песни, които..
Петър Георгиев Рей е завършил НАТФИЗ. От 1991 г. живее и твори в Канада. В последната година се е установил в Берлин. Той е мултижанров творец актьор,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg