Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трябва да изучим, оценим, застраховаме и запазим културното си наследство

доц. Катя Михайлова и Теменужка Николова
Снимка: БНР

Първите експерт оценители на културни и художествени ценности получиха своите свидетелства. Акцентът в програмата за следдипломна квалификация "Управление и оценка на културни и художествени ценности", реализирана в Института за следдипломна квалификация в УНСС, е поставен върху процеса на оценяване на културни ценности и художествени произведения, като целта е специализантите да усвоят методики за финансова и застрахователна оценка на артефактите. Програмата е под ръководството на доц. д-р Катя Михайлова от катедра "Икономическа социология" към УНСС.

"Записаха се девет специализанти, които успешно завършиха програмата. По-интересното е, че сред специализантите, тъй като условието е да са със завършено висше образование, та сред тях имаме финансисти, медик-психиатър, юристи, социолози и политолози. Очакванията им бяха да придобият нови умения и да станат по-близки с най-красивото, което България има след природата, онова, което е създадено от човешкия дух. Обучението не се провеждаше само в Института за следдипломна квалификация, а и в различни музеи в страната и тези в столицата. Последната ни практика бе в гръцкия град Филипи.

Очакването бе култура – получи се по-висока степен на образование – получи се, защото преподавателите са с много високи квалификации по дисциплините, които преподават. Преподавателят Юлиян Райчев – изкуствовед; един от най-добрите специалисти по модели за управление на културното наследство – доц. Щерю Ножаров; единствената специализирала артзастраховане доц. доктор Ирена Маркова; доц. Нина Дебрюне, която се занимава с пазар и търговия на културни и художествени ценности; доц. Георги Авдеев от БАН, който се занимава с технологична експертиза.

В курса имаше култура и високо ниво на образование и много духовност" Това споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Катя Михайлова. 

Първите книги по експертиза и оценка на културни и художествени ценности ще бъдат преводни и ще са дело на инициатора на програмата проф. Димитър Иванов, допълва тя.

"В тази следдипломна квалификация се включих като едно предизвикатество към себе си. Реално получих много повече от очакваното, защото това бе път, изминат от КОД (Култура, образование и духовност). Ние направихме наука и всеки един от курсистите допринесе за развитието на тази процесна иновация. При мен се получи едно професионално завъртане на 180 градуса. Напуснах сектор "Финанси" и стартирах собствена стопанска инициатива в сектор "Култура".

В курса стигнах до много дисертационни трудове, които досега са били известни на ограничен кръг хора. С д-р Райчев това, което стартираме и се надяваме да бъде иновативно, не само тези дисертационни трудове и на различни други негови колеги – да станат достъпни до по-широка аудитория, защото има наистина жажда за култура. 

Културата е различно измерима и може да влезе в домовете на хората. Това, което виждаме, е, че тази следдипломна квалификация има голям потенциал на национално ниво", разказва в ефира Теменужка Николова, финансист и икономист по образование.

Целия разговор на Ани Костова с доц. Катя Михайлова и Теменужка Николова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Фердинандов

Еврика! Успешни българи: Димитър Фердинандов

Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..

обновено на 15.09.25 в 20:44

Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..

публикувано на 15.09.25 в 10:18
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05