Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любопитството насочва Крум Александров и Явор Христов към полимерната наука

Явор Христов (вляво) и Крум Александров
Снимка: БНР

21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на сътрудничества между български и чуждестранни учени.

Той се организира от Института по полимери към БАН и Факултета по химия и фармация в СУ "Св. Климент Охридски“. Научно жури отличи с грамота и парична награда трима млади учени – Крум Александров (Институт по полимери, БАН), Явор Христов (Институт по полимери, БАН) и Савина Колева (СУ "Св. Климент Охридски"). В студиото на "Следобед за любопитните" гостуват Крум Александров и Явор Христов.

"За мен химията е моят живот, интересът ми към нея е от малък, тъй като участвах и в различни математически състезания и олимпиади. Две години подред като участник в националния отбор на България по химия, спечелих два медала – златен и сребърен. След завършването на средното си образование учих във Факултета по химия в СУ "Св. Климент Охридски" и сега научният ми път е в Института по полимери към БАН.

На форума представихме постери, които разкриват научната ни работа. Проектът ни е свързан със създаването на циклични полимерни четки и той бе високо оценен от научното жури. Това са наноносители, които могат да се използват за доставка на лекарствени препарати. Техният синтез е доста сложен, а по проекта работим отдавна", сподели в ефира на "Следобед за любопитните" Крум Александров. 

"Аз, също като Крум, отдавна се занимавам с природни науки и химия. Винаги съм се опитвал да разбера защо и как се случват нещата около нас, да си ги обяснявам, а реално от седми клас се насочих към химията и разбрах, че това е моята наука, защото нагледно обяснява нещата. Участвах в множество национални и международни олимпиади.

Носител съм на три сребърни медала от международни олимпиади по химия. Като студент в университета поставих началото на изследователската си научна работа. В момента възможност за научната ни работа ни дадоха в Института по полимери на БАН. Този проект, по който работим заедно с Крум, цели намирането на ефективни методи за доставянето на медикаментите или нуклеинови киселини по-лесно в организма на човека. Това досега е било невъзможно.

Процесът по изработката е много дълъг – изследване, проучване на свойства и едва след доказване на ефективността може да се правят вече и конкретни проучвания преди прилагането. Наноносителите са средството, обвивката на лекарственото вещество, която позволява нейното ефективно доставяне до определена цел в човешкия организъм.

Днес например при лечение на рак се ликвидират както болните, така и здравите клетки в човешкия организъм. Затова е важно при разработката на медикамент за лечение на рак да се разработи и начин, по който той да действа само на раковите клетки, за да останат здравите клетки невредими", разказа Явор Христов.

Целия разговор на Ани Костова с Явор Христов и Крум Александров можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..

публикувано на 15.09.25 в 10:18
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01