Камен бряг срещу застрояването: жителите бранят степите и гледката към морето

В рубриката "Разговорът" поставяме акцент върху реакцията на жителите на каварненското село Камен бряг и институционалния отговор след опитите за промяна в устройствените планове на района около емблематичното място "Огънчето". В дискусията се включиха "почти" местната жителка Вероника Димитрова и Андрей Ралев от Сдружение за дива природа "Балкани".

Опасност за степите и гледката към морето

Според Вероника Димитрова характерното за Камен бряг и за цялото Северно Черноморие е наличието на степни територии – открити, незастроени пространства, които пазят уникалната връзка между сушата и морето. Именно тези територии, твърди тя, са застрашени от предвиденото обособяване на нови зони за рекреация в общия устройствен план на община Каварна.

В предварителната версия на плана южно от "Огънчето" е заложена зона "за отдих и рекреация", но с позволено застрояване до 35% и сгради с височина до 7 метра. "Това на практика е строителна зона, която ще наруши степната природа и ще прекъсне гледката към морето", посочи Димитрова.

Тя подчерта, че по време на общественото обсъждане местните жители – над сто души, повечето от Камен бряг – са били въвеждани в заблуждение, че става дума единствено за рекреация, докато документите ясно показват възможност за строителство.

Намаляване на защитите и натиск върху природата

Според Димитрова зоната първоначално е фигурирала като транспортна, което отваря врата за последващи промени и изключването ѝ от действащите защити. Тя изрази притеснение, че постепенно платото може да бъде изцяло застроено.

Не по-малко тревожно за нея е било поведението на главния архитект на Каварна, който многократно намеквал, че понто-сарматските степи "пречат" на развитието на региона. Тя припомни още, че планът допуска навлизане в територии от мрежата "Натура 2000" – нещо, което е изрично забранено.

Европейско значение на степите

Андрей Ралев от Сдружение за дива природа "Балкани" обърна внимание върху значението на понто-сарматските степи. "Това е растителност, развивана в продължение на десетки хиляди години. България и Румъния са единствените страни в ЕС, където се срещат, а тяхното опазване е от не само европейско, но и световно значение", подчерта той.

Ралев припомни, че именно заради унищожаването на тези степи България е била осъждана от Европейския съд и са наложени ограничения върху строителството.

Обществено недоволство и липса на отговор

По негови думи срокът за подаване на становища по плана беше до 4 август, а самото обществено обсъждане – на 7 август. Жителите настояха срокът за становища да бъде удължен с още три дни, както изисква законът. "За момента обаче нямаме никакви отговори, нито качен протокол от общественото обсъждане", допълни Вероника Димитрова.

Слушайте!