Мултиинструменталистът Тоби Драйвър води оригиналния състав на "Кайо Дот" за концерт в София

Ура!
Поглеждам се отстрани и просто си завиждам как се радвам, бидейки ярък представител на тънката меломания. Дарк, прогресив, дуум, джаз фюжън, метъл, уейв, ембиънт – заедно и поотделно. Цялата музика на света ли е сдъвкана от "Кайо Дот" (Kayo Dot)? Световна музика, да, разбира се, но не и саундът на света, защото идеята за него препраща към фолклорни мотиви от различни краища на планетата. По-правилно и точно би било да кажа, че това е авангарден микс със сърце и душа, която трудно бихме напипали на друго място, освен в този нотен и емоционален шейкър, алтернативен на всичко останало. Както и да е. Стиловите етикети са твърде условни в днешния въртоп на (не)възможни жанрови и многогласни симбиози, а и твърде безсилни пред силата на коктейли като тези, които предлагат американските музиканти "Кайо Дот". Много често те се движат в стъпките и на изящните и калорични традиции на уейв, алтърнатив поп ту рок, ембиънт и инди ту соул класици като Брайън Фери, Дейвид Боуи и Дейвид Бърн - избичили лудостта докрай, без обаче да превеждат буквално техните послания. Транслитерация по-скоро. Важното в случая е, че родните ценители на този - да го нарека позитивен мрак, ще могат да се насладят на своите любимци в Singles на 4 септември, с който концерт столичният клуб открива сезона.

За мнозина фенове на американците, техен концерт у нас е отколешна мечта, а тези, които вече са имали честта да гледат фронтмена им Тоби Драйвър (Toby Driver) солово с Кийт Ейбрамс от "Кайо Дот" на барабаните в Чешкия център по покана на "Аларма Пънк Джаз" или още по-рано – със "Сикрет Чийфс 3", знаят, че преговори за гостуване на "Кайо" се водят отдавна. Моментът дойде съвсем естествено и навреме – с европейското турне на сформираната в Бостън формация, на което тя представя най-новото си – единайсто, студийно творение Every Rock, Every Half-Truth Under Reason. При това – в своя оригинален състав. Впрочем, "Кайо Дот" е не толкова група, колкото радикална сплав с над 20-годишна история в американския авангард. Всеки от албумите в дискографията на проекта е създаден в процеса на пречупване на самата идея за жанрове и притискащите ги ограничения. Сега мултиинструменталистът Тоби Драйвър е събрал дружината - ама не да си четата пиянска поезия, а да честват 20-годишнината на Choirs Оf Тhe Eye, дебюта на "Кайо Дот", издаден от митичния Джон Зорн в т.н. "Композиторска серия" за неговия лейбъл Tzadik. Чепат саунд, който се изплъзва от всякакво категоризиране и включва елементи, освен всичко друго, на сърф-рок, арабски и персийски мотиви, филмова музика, електро, дет метъл, грайнд... Тежък и изродски звук с напоителни сола. Само като за крясъци, не за пого. Но за бис.

Най-новото музикално проявление на неуловимия в трансформациите си композитор Тоби Драйвър, познат и като злия гений в maudlin Оf Тhe Well, бележи едновременно завръщане към основополагащия дебют на групата с най-ранното ѝ звуково безумие, и развитие, като преразглежда определящите я през годините композиционни практики, докато едновременно с това навлиза в непознати територии. Отхвърляйки традиционните рок структури и по-предсказуемите контури на метъла, Every Rock, Every Half-Truth Under Reason оформя звучене, което е едновременно познато и чуждо – със специално проектирани микротонални органи и китари, които се вплитат в усилието да съгласуват невъзможното напрежение между миналото и бъдещето. Отдалечавайки се от типичния акцент върху ниските честоти, пиесите се носят във високия спектър, където текстурите стават по-крехки, по-интимни, по-абразивни и - така де - ужасяващи.

Дискът e опасно пътуване между формите и идеите в музиката – от камерен метъл, през спектрален джаз и готически синтезатори до безжанрови мелодии на браздата между фолк, прогресив и неокласика. Истинско предизвикателство за критиците, нагърбили се да го опишат с думи, но определено – сред крайъгълните камъни в ъндърграунд културата на новото хилядолетие. В тясно сътрудничество с либретиста и концептуалист Джейсън Байрън, Драйвър съчетава философски теми, митична архитектура и бурна емоционалност в това, което се равнява на дълга, развиваща се автобиография – звуков документ за артиста, преследван от собственото му минало, иначе постлано с рок и госпъл. Ще прозвучи оксиморонно, но албумът е кратък, обаче с много дълги парчета – едно от които се лее над 23 минути. Ама след края му е лесно да посегнеш към ново слушане. За разлика от доста нови продукции, които е трудно да бъдат изслушани дори веднъж, този омръзва трудно. Неговите 5 пиеси залагат предимно на инструменталните партии, които бързо пращат слушателя някъде на далечно и спокойно, но душевно напрегнато място. От всичко на човек му идва да се качи на колата и да отпътува с вятъра накъм... себе си. Абсолютно сам. Това обаче единствено ако си намери гладки улици и дълги магистрали. Иначе може да си слуша диска и вкъщи, като пътува мислено. Композициите звучат сякаш са написани много леко, но навеждат на по-тежки мисли, което вероятно се дължи на факта, че групата е съставена от хора, които преди да са музиканти, са били откачени фенове на всичко алтернативно. Парчетата са овкусени и втежнени от внезапни динамични обрати както в инструментално, така и във вокално отношение, с болезнено психеделични елементи. Последното изпълнение е своеобразен финален удар, който запраща директно в нокдаун всякакъв опит за критика, и е перфектен завършек за записа, с който бандата опровергава всички, побързали да я отпишат.

Оле! По-скоро: мамо, дай ми сила да преборя мрака по завоите на вените... На път към клуб Singles в четвъртък вечер.