Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се извисява Ермитажът на Винсент. Това място с невероятен чар, сякаш е дошло от комбинация между сън и разюздано въображение. Силно наподобява парка Гюел, но не в Барселона, а в област Саленто.

Ненапразно сравнявам едно от най-добрите архитектурни произведения на Гауди с леко психеделичния дом на артиста Брунети. Как се е появил този Дисниленд на шантавото и еклектично изкуство? Всичко наоколо е сътворено от ръцете на домакина – художник, скулптор, меломан и политически ангажиран хипар.

Роден в Гуаняно (малко под 6000 жители, недалеч от Лече), Винсънт с истинско име Винченцо Брунети прегръща изкуството след травма в детството. В ранна възраст е поразен от полиомиелит и до ден днешен все още носи изтощителните последици от болестта. Но докато тялото му е далеч от физическото здраве, духът му е цветен и искрящ като шампанско.

След като завършва обучението си в Художественото училище на Лече и Академията за изящни изкуства в Милано, Брунети се завръща в Гуаняно с намерението да създаде нещо неповторимо. Купува малка оброчна църква и в продължение на десетилетия за художника тя е едновременно дом, работилница, изложбена галерия, място за поклонение и магазин. Ден след ден той я превръща в своя град на щастието. Място-мечта, където царуват изкуството и творчеството. Свещеното и профанският кич се сливат в съюз, толкова необичаен, колкото и хармоничен.

Целият комплекс е преобразен с рециклирани материали и откровени отпадъци. Хората от Гуаняно си знаят, че ако искат да се отърват от останали след ремонта плочки, старинни шкафове или причудливи градински статуи, Винсънт в радост ще ги приеме, за да ги трансформира, адаптира и облагороди в нещо приказно или шокиращо.

В своя епохален труд той не е сам. Сътрудничи му художника Ороде Деоро, създал всички мозайки. Наоколо се мотаят и млади момчета, които споделят утопичната му визия за град като щастлив анклав във враждебния свят, остров на мира, далеч от социалните норми.

Чарът на този комплекс насред нищото е на път да се превърне в Instagrammable туристическа дестинация. (За онези, които не знаят термина, пояснявам: място, където могат да се направят страхотни снимки за публикуване в социалната мрежа Инстаграм).

Наричат Винсънт-Винченцо "Водното конче на Юга". Неговото изкуство експлодира с живи цветове, мозайки и скулптури, създавайки емоционални и поетични произведения от боклуци, доста от тях с намигване или политически намеци. През 1970 г. получава наградата "Амброджино д'Оро" в Милано, а славата му се простира отвъд националните граници. Почитателите му твърдят, че неговото изкуство е химн на живота, радостта и надеждата, способно да предава дълбоки чувства и послания.

Пролетта на Ботичели от плочки за баня. Тераса с детайлно изрисувани тоалетни чинии, сякаш след миг тълпа от римски патриции ще ги окупира с цел социално общуване. Солидна колекция от рисувани 10-литрови бутилки за вино, толкова изкусни, че почти всеки местен си е купил поне една. Статуя на свободата, в чието подножие се гушат три прасенца. Китайски фенер до италианското знаме, фигура на светец и гей флаг с дъгата. Гипсова статуя на центурион с подозрително женствено лице. Автопортрет на художника, който играе карти с Джордж Буш-младши и Осама бин Ладен... Често пъти не само на ръба на кича, ами оттатък него. Не може да се разкаже, трябва да се види. Особено, когато над всичко това в кацнал полугол самият Винченцо върху престол от бои.

Винсент Брунети е вулкан от творчество, изригващ на арт сцената с лава от жизнерадост. Въображението му е калейдоскоп от емоции, където детските спомени се смесват с мечти и надежди, давайки живот на един въображаем и поетичен свят.

Неговите произведения, мозайки от преживявания, разказват истории за радост и болка, изкупление и надежда. Ярките цветове прогонват сенките на миналото, експлодират в живи мозайки и емоционални скулптури. Свят, където изкуството се превръща в инструмент за изкупление и прераждане, химн на живота във всичките му нюанси.