Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата.
Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и включва пълното изграждане на вътрешни стени, окабеляване, водоснабдяване и канализация и електрическо отопление. То трябва да бъде завършено през този полярен сезон и сградата да започне да функционира на сто процента като самостоятелна единица. За следващата година ще остане нанасянето на научното оборудване и мебелировката. Тук всичко се прави в името на науката и тя е на първо място, поясни Недков.
Сградата има три отделни лаборатории, склад към тях, сервизни помещения, голяма зала, която да служи за научна работа, конференции, събирания или свободно време, четири спални помещения с нужните бани и голяма съблекалня за цялата сграда.
Това е шестата поредна експедиция на Камен Недков. Той разказва, че е станал командир на базата по време на четвъртата си експедиция. Започнал като командир втора смяна заедно с д-р Атанас Пелтеков, който бил командир първа смяна. На о. Ливингстън Камен идва с интерес към новото, неизвестното и вярата, че може да бъде полезен.
Васил Гурев е ядрен физик и работи във физическия факултет на СУ. Тази година той за 13-ти път участва в екипа на изследователите на остров Ливингстън. Челото на най-близкия ледник до българската антарктическа база се придвижва с до 20-30 метра годишно, разказа физикът Васил Гурев от Софийския университет "Св. Климент Охридски", дългогодишен член на Българския антарктически институт и многократен участник българската експедиция. В рамките ѝ Гурев работи по проект за комплексни геофизични изследвания на ледници в района на Южния залив и българската антарктическа база "Св. Климент Охридски". Физикът Васил Гурев подчерта, че в рамките на проект от 1-2 години могат да се направят моментни оценки, които са много ценни, но сериозни изводи за тенденциите в динамиката на процесите могат да се направят едва след дългогодишни измервания. Обикновено екипите, които правят аналогични проучвания, наблюдават избрания ледник поне в продължение на 10-12 години. Едва тогава може да се даде една по-точна оценка на промените в масовия баланс на ледника, заяви той.Инж. Цветан Паров, който тази година е бил за трети път в българската база и е спелеолог и магистър по аерокосмическо инженерство, изследващ слънчевата активност. Докторант в Института за космически изследвания и технологии към БАН. Той работи по изследването на въздействието на климатичните промени върху ледниците в рамките на 33-ата българска антарктическа експедиция. Фокусът на Цветан Паров се концентрира върху влиянието на слънчевата активност върху ледниците на остров Ливингстън.
Снимка: Марина Великова
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
