Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата.
Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и включва пълното изграждане на вътрешни стени, окабеляване, водоснабдяване и канализация и електрическо отопление. То трябва да бъде завършено през този полярен сезон и сградата да започне да функционира на сто процента като самостоятелна единица. За следващата година ще остане нанасянето на научното оборудване и мебелировката. Тук всичко се прави в името на науката и тя е на първо място, поясни Недков.
Сградата има три отделни лаборатории, склад към тях, сервизни помещения, голяма зала, която да служи за научна работа, конференции, събирания или свободно време, четири спални помещения с нужните бани и голяма съблекалня за цялата сграда.
Това е шестата поредна експедиция на Камен Недков. Той разказва, че е станал командир на базата по време на четвъртата си експедиция. Започнал като командир втора смяна заедно с д-р Атанас Пелтеков, който бил командир първа смяна. На о. Ливингстън Камен идва с интерес към новото, неизвестното и вярата, че може да бъде полезен.
Васил Гурев е ядрен физик и работи във физическия факултет на СУ. Тази година той за 13-ти път участва в екипа на изследователите на остров Ливингстън. Челото на най-близкия ледник до българската антарктическа база се придвижва с до 20-30 метра годишно, разказа физикът Васил Гурев от Софийския университет "Св. Климент Охридски", дългогодишен член на Българския антарктически институт и многократен участник българската експедиция. В рамките ѝ Гурев работи по проект за комплексни геофизични изследвания на ледници в района на Южния залив и българската антарктическа база "Св. Климент Охридски". Физикът Васил Гурев подчерта, че в рамките на проект от 1-2 години могат да се направят моментни оценки, които са много ценни, но сериозни изводи за тенденциите в динамиката на процесите могат да се направят едва след дългогодишни измервания. Обикновено екипите, които правят аналогични проучвания, наблюдават избрания ледник поне в продължение на 10-12 години. Едва тогава може да се даде една по-точна оценка на промените в масовия баланс на ледника, заяви той.Инж. Цветан Паров, който тази година е бил за трети път в българската база и е спелеолог и магистър по аерокосмическо инженерство, изследващ слънчевата активност. Докторант в Института за космически изследвания и технологии към БАН. Той работи по изследването на въздействието на климатичните промени върху ледниците в рамките на 33-ата българска антарктическа експедиция. Фокусът на Цветан Паров се концентрира върху влиянието на слънчевата активност върху ледниците на остров Ливингстън.
Снимка: Марина Великова
Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..
Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...
Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI) – първия в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект. Поканата е за участие в престижното международно събитие Counselors Weekend, което ще се проведе на 15-16 ноември в Masdar..
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
За излекуването на един човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, се разказва в днешното евангелско четиво. След като..
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни..
Представлението "Крадецът на праскови" можете да гледате тази вечер в Културен дом на Нефтохимика в Бургас. Спектакълът е базиран на едноименната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
