Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция "Епохи, личности, памет". Форумът, който тази година има своето четвърто издание, ще събере близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цялата страна. Те ще представят своите разработки в две тематични секции: "Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство" и "История и личности". Конференцията е част от националната програма "(Не)познатият Колю Фичето", посветена на 225 години от рождението на възрожденски майстор строител, която се реализира под патронажа на Министерство на културата. Организатор е Исторически музей – Дряново, а сред партньорите са Община Дряново, Историческият факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Университетът по архитектура, строителство и геодезия и Център за върхови постижения "Наследство БГ" – УАСГ. Научното ръководство е поверено на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и доц. д-р арх. Велина Панджарова от УАСГ.
"Тази година конференцията се организира от музея в Дряново, общината, Историческия факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и УАСГ. Една много хубава среща на хора експерти от различни дисциплини и различни възрасти. Всички ние имаме нужда от такива живи срещи и обсъждания. Освен това всички доклади са под печат и ще бъдат публикувани в поредния том на известията на музея в Дряново, най-вероятно преди Денят на будителите. През годините Дряново се утвърди като културен и научен център, с богата програма, посветена на 225-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето. Самият той е една емблема на българското Възраждане и ни представя чрез живота и дейността си всички аспекти в развитието на страната ни в този исторически период. Този уникален човек майстор Фичето има таланти и на строител, на скулптор, на добър човек. Всеки щрих от неговата биография, заслужава внимание, а той самият е бил много скромен, пример за това е, че единствената снимка е от неговото погребение. Във всеки град от Централна България има негови произведения, без които този град няма да е същият. Достатъчно е да се разходите из историческата ни столица Велико Търново и да не видите хана на хаджи Николи, конака, големите храмове, къщата с маймунката и други такива обекти, които са знакови. Самият той е край нас и във нас, и една основателна емблема на една цяла епоха. Историята е наука и аз мисля, че тя трябва да търси обективното око към миналото, а не само красивото, хубавото, родолюбивото и само приятното. Колю Фичето създава цяла школа, слава богу има и наследници, дори преди дни тук в Дряново имаше една такава среща. Той е един уникален български гений и емблема на българското Възраждане, сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните " проф. Петко Петков от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
"Майстор Колю Фичето е един от най- великите български личности, роден в Дряново. Израства в родния си град, но рано остава без баща си. По тази причина майка му го представя пред еснафските сдружения и той израства и се учи при едно от най-добрите дряновски майстори. Освен, че е строител той се занимава с обработката и на дърво, камък, научава се да прави варов разтвор. В тази нова книга "Колю Фичето. Българският строителен гений", ние обръщаме внимание на тази малко позната негова страна. Геният на този майстор се състои в това, че той излиза от тази средновековна рамка на строителство и се връща и към някои антични мотиви. Освен църквите, той е невероятен строител и на мостове, вероятно знаете историята с Беленския мост, с моста над река Дряново и винаги се е съобразявал с терена на който работи. Той е бил природно надарен и с много таланти", разказа в ефира на предаването Стилияна Топалова-Марчовска, уредник и Исторически музей - Дряново и съавтор на последната книга "Колю Фичето. Българският строителен гений.
Исторически музей – Дряново е създаден през 1970 г. Той съхранява културното наследство на дряновския край. В неговата структура влизат четири експозиции, разположени в различни сгради. Администрацията на музея се намира в сградата на експозиция "Колю Фичето – живот и творчество".
Разговорите на Ани Костова с проф. Петко Петков и Стиляна Марчовска от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg