Сборникът "Дигитални неравенства" е резултат от голямо изследване на Института по философия и социология към БАН. Умното използване на интернет, дигиталната грамотност, изкуственият интелект вече се изследват като нова форма на капитал. Професор Румяна Стоилова, съставител на сборника и гл.ас. Камелия Петкова представят в "Какво се случва" данните.
"Над 80% от хората в България имат достъп и ползват Интернет, но остават около 13% ,които нямат достъп и нямат устройство. Затова инициирахме този проект, защото има разделения и ако не им се обърне внимание, те ще се увеличават. Това води до поляризация на обществото.
Голяма част от хората ползват Интернет, но нямат развити дигитални умения. В по-нататъшните нива се включват проверяване на информацията, критично мислене, етични стандарти.
Особено важно е дали може да се ползва Интернет за курсове на обучение, черпене на информация за подобряване на собственото положение" – казва проф. Румяна Стоилова
"Независимо, че НСИ отчита през 2024 година ръст с 3.6 % на дела на домакинствата, които имат достъп до Интернет, продължават да съществуват социално уязвими групи, които се намират в едно по-неблагоприятно положение – допълва гл.ас. Камелия Петкова – Поради бедност, етническа принадлежност, мигрантски статус, ниско образование или увреждане. Те са изложени на риск от социално изключване. Най-често това са ромските жени, възрастните хора на 55 години и хората с увреждания. Ромската общност се явява уязвима група, тъй като в България все още има населени места без интернет – малки населени места, понякога в ромските квартали няма електричество"
Умението да боравим с изкуствен интелект има потенциал да се превърне в нова граница на дигитално разделение.
"Изкуственият интелект става част от всяка една професия, искаме или не искаме. Ако питаш изкуственият интелект това, което питаш в Google, няма смисъл. – казва професор Стоилова – трябва да се надгражда."
Чуйте разговора с проф. Румяна Стоилова и Камелия Петкова в "Какво се случва".
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
