Пламена Николова е образователен експерт, ръководителка "Ранно учене" към Фондация "Райз България", ангажирана с ранното детско развитие и образование. Преди това е директор "Политики за децата" в Националната мрежа за децата.
В рубриката "Всичко за образованието" тя гостува по повод сигнала за тежко насилие над дете от учителка в детска градина в град Каблешково, станал обществено достояние след журналистически материал. Случаят е в процес на разследване, но той повдига много въпроси за "пробойните" в системата, правещи възможни не само прояви на насилие, но и неразпознаването или прикриването им, несъвършенствата при разследването, когато жертвите са малки деца и т.н.
Започваме с въпрос за самата образователна система, подготовката, подбора, контрола върху хората, на които поверяваме децата си.
"Темата наистина е много тежка и аз като експерт и като родител на деца в тази възрастова група мисля, че от която и страна да я погледнем, виждаме, че това са системни проблеми, които ние имаме не дори само като система образователна, а като общество, по отношение на това как гледаме първо на децата, на доверието в тях, на риска те да попаднат в ситуация на насилие, на отношенията между възрастни и деца, на липсата на всякаква мрежа от защити, която да предотвратява такива случаи.
И струва ми се, че най-страшното е, че всеки от нас, когато чу тази история, си каза, че всъщност най-лошото е, че тя най-вероятно не е изолиран случай. Да, изолиран случай в степента и формата на тежестта на насилието, но всеки от нас знае, че всъщност, особено системите за рана грижа много често са свързани със скрито насилие срещу децата, защото те са малки, защото са невербални, защото не могат да споделят или защото има неща, които са форми на насилие, но ние като общество сме приели, че всъщност, понеже се упражняват към малки деца, не са насилие. Това е нещо, което детето трябва да направи или трябва да му се случи и ние някак си да наложим волята си спрямо него по начин, който по никакъв начин не е подходящ."
Още една причина за това мълчание или неразкриване, неназоваване на случаи на насилие, ние го видяхме в реакцията, да речем на директорката на детската градина – да няма скандал, да не се вдигне шум, да няма разправии и всичко да си върви мирно и гладко, защото така ще се злепостави заведението.
"Да, всъщност големите проблеми на образователната система и не само на нея, вероятно е, че постоянно се получава прикриване на грешките, прикриване на дефектите, а не се търси тяхното решаване... Търси се начин да се потули случаят, да се каже, че такова нещо не се е случило, а като възрастни, като отговорни граждани, дори и да имаме съмнение, че това е само част от истината или че дори напълно не отговарят на истината тези обвинения, макар че в конкретния случай няма как да има съмнение, че толкова малко дете може да измисли такава история, всеки психолог ще потвърди, че то нито би могло да си съчини всички тези неща, нито би могло да подържа една версия на история толкова дълго време, става дума за 4-годишно дете, част от нещата, които то описва, мисля, че и доста възрастни не биха могли свободно да си съчинят."
Като казвате дълго време, случаят е от началото на годината, сигнал е подаден няколко месеца по-късно, просто защото тогава майката узнава от детето, тогава то дръзва да каже.
"Това, че детето не желае да споделя много време, то има някакви други невербални прояви и страхове, които се пораждат у него, след това започват да се наблюдават физически следи, но в същото време и това, че това насилие ескалира и се променя, също показва, всъщност легитимира за мен случая. Тоест това, че детето не повтаря едно и също, то не повтаря една и съща форма на насилие, то разкрива все повече и повече детайли."
… при някакъв случай се отключва и то казва и други детайли.
"Точно така, и ако в началото е само вербално насилие, след това е някаква форма на по-леко физическо насилие, след това се стига вече до много сериозни посегателства. Тази ескалация също показва и е нещо, което да накара специалистите сериозно да се замислят.
Но мисълта ми беше за това, че вместо в такъв случай, каквото и да е съмнението, се предпостави, че това е много малко дете и това е много сериозно обвинение, истината наистина трябва да бъде открита и да се положат всички усилия по всички възможни и познати най-добри практики и механизми и за разпит на детето, и за проверка на институциите, и за разследване по отношение на всички замесени, независимо дали те са извършители или наблюдатели, защото голям проблем е, че всъщност предполагаемо има много наблюдатели, които не са участвали пряко в насилието към детето, но са били там и са знаели. Ние знаем в един колектив колко трудно е да скриеш нещо подобно. Никой не си създава илюзията, че наоколо не е имало други възрастни, които са виждали и са знаели за това насилие. Та вместо да се положат всички усилия то да се разкрие и да се стигне до дъното на случая, да се види каква е истината, доколкото е възможно това максимално обективно, точно обратното се случва. Обвиняват се родителите, че са предприели изобщо някакви мерки, че са подали жалби, че това ще опетни… Какво има да се опетнява, когато имаш толкова сериозно предположение за нарушения, имиджът на едно детско заведение или дори на цялата община, когато става дума за съдбата на едно дете."
Да, като говорим за имидж, нека да предположим, хайде да не е за този конкретен случай, че е възможно това да не е истина. По някакъв начин да се търси точно злепоставяне на определен човек, на определено заведение. Как най-добре може да се изчисти имиджът от въпросния човек и от въпросното детско заведение? Не е ли пак чрез търсене и изясняване на истината, а не чрез премълчаване?
"Именно, да, и стремежът на всички специалисти, особено педагози, защото подчертавам, че те имат особена грижа и особено задължение, вменено им от закона, да бъдат страна по закрилата на децата, както е всеки възрастен, особено ако той работи директно с деца. Всеки би трябвало да знае, че трябва да докладва случаи на насилие, подозрения за насилие. Дори когато наблюдава поведение или физически белези по дете, без да е забелязал това, той има задължението да докладва, какво остава, ако е замесен в такава ситуация или това се случва в неговото детско заведение.
И всъщност, ако предположим невинността, която винаги трябва да предпоставяме в правото, че всеки е невинен до доказване на противното, тогава най-голяма сметка да се разбере истината би имало точно въпросното детско заведение, детската градина, общината, градът, обществото, което е в тази малка сравнително общност, да се стигне до истината. А не да има прикриване и по някакви вторични такива – хвърляне насрещни обвинения, да съдим за това какво се е случило. А виждаме, че тук има опит за потулване всъщност."
Чуйте целия разговор в звуковия файл
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg