В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура, излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители, се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно пробуждане чрез познание за нашата история, култура и самочувствие.
Във втория епизод, озаглавен "Съкровища на природата", гост е акад. Атанас Атанасов, който представя идеите на проект "Столетник" – изследване, посветено на българската диета, тайнството на дълголетието и магията на храната и природата.
"Акад. Атанасов сподели: Съкровищата са в нас и столетникът е в нас. Това е заложено по начало в природата. Човекът има дарбата да живее над 120 години. Не съм срещал сериозен изследовател, който да твърди обратното."
Ученият подчертава, че храната е не просто източник на енергия, а ключов фактор за дълголетието. Тя носи своя генетичен код, който взаимодейства с човешкия геном. "Когато геномът на храната се срещне с нашия собствен геном, възниква нещо изключително важно – взаимодействие, което определя начина, по който живеем и стареем."
Но, както посочва акад. Атанасов, науката едва напоследък осъзнава, че човекът не е сам в своето тяло. Освен собствените ни клетки и гени, в нас живеят и милиарди невидими същества – микроорганизми, които играят решаваща роля за здравето и продължителността на живота. "Те не само обитават тялото ни, но са и част от нашия геном. Благодарение на дешифрирането на човешкия геном днес знаем, че между 8 и 10 процента от него принадлежат именно на тези микроорганизми."
Според акад. Атанасов именно българската храна притежава уникален потенциал да поддържа тази естествена хармония между човека и природата.
Чуйте повече за българската диета и магията на българската храна и природа от разговора в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
