"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло, няма начин те да не бъдат засегнати.
Наистина има хидротехнически съоръжения, чрез които могат да се отведат водите, но трябва да не се забравя и състоянието на водите в по-горните части на реките. В последно време имам усещането, че при разработването на цялостни планове за строежи, не се гледа природата като цялост, а в рамките само на парцела. Имам чувството, че тези хора при изработването на плановете си за строеж са видели реката като един прекрасен отходен канал.
Навсякъде се строи безконтролно, като не се съобразяват с важни органи като басейновите дирекции по места, както и природните дадености в районите. Как може в 21-ви век да строим цели квартали, без преди това да се изгради канализация? С този масов процес на застрояване без контрол и съобразяване с предписанията на компетентните органи, всички тези бедствия тепърва предстоят, макар че не искам да съм лош пророк.
Природата е бездушна към нас, хората. Ние сме тези, които трябва да се адаптираме към нея и да се съобразяваме с нейните дадености. Хората трябва да се възприемем като продукт на природата и планетата Земя. Това, което аз препоръчвам на властимащите, е да се обърнат към историята. Именно там има безброй свидетелства как ние сме овладявали нашето пространство. В ранните години след Освобождението е имало много такива пороища в България, именно тогава е било създадено Бюрото за борба с пороищата у нас през 1905 година. Хората там са използвали комплексния подход, т.е. всеки един проблем се е разглеждал комплексно и в цялост, а не на парче.
В резултат на работата на това бюро, което по-късно еволюира в държавна служба, е залесена огромна територия в българските планини и са укрепени множество водосбори. Там, където има намерения за строителство или изграждане на селища, трябва непременно да се осигури населението, защото природата е безмилостна към неглижиранията", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Ахинора Балтакова.
Доц. Ахинора Балтакова е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Геолого-географски факултет. Нейната специалност е "Геоморфология" – науката за формите на земната повърхност, релефа, техния механизъм на образуване и материалите, които ги изграждат.
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Ахинора Балтакова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
