6
Италианският град Лече е разположен, там където започва токът на Ботуша и се срещат водите на Йонийско и Адриатическо море, а високи живописни скали се редуват със златни плажове и гори. Наричат го "Флоренция на Юга" или "Бароковата перла на Италия". И това не е изненадващо. Този архитектурен стил царува по улиците на историческия център. В него се влиза през Порта Наполи, Порта Сан Биаджо или Порта Рудиа. Те са останки от старите крепостни стени, които някога са ограждали града, като Порта Наполи е най-известната от тях, построена през 1548 г. в чест на император Карл V.
От нея започват главните улици, където на всяка крачка ви "дебнат" изящни гледки. На Виа Умберто I се намират дворецът Адорно и базиликата Санта Кроче – символът на Лече и шедьовър на барока. След това непременно трябва да посетите площад Сант'Оронцо - центърът на градския живот още от римско време с руините на древния амфитеатър. И, разбира се, Катедралният площад, където се намират великолепната църква и епископският дворец от 15 век.

Площад Сант'Оронцо едно от най-старите места в града. То отбелязва края на Виа Апия, древният римски път към Южна Италия. Сградите, строени в различни епохи се отличават по стил, но изглеждат странно хармонично. В миналото е бил известен като "площадът на търговците". От 1656 г. носи името на покровителя на града. Легендата разказва, че по време на чумата Лече е оцелял, благодарение покровителството на Сан Оронцо, затова жителите му са пренесли от Бриндизи висока римска колона и са я увенчали със статуя на светеца. Римският амфитеатър е доста запазена древна руина, датираща от II век сл. Хр. Той е можел да побере над 20 000 зрители. Бил е напълно затрупан под развалини поради земетресение и е открит едва през 1929 г. За съжаление, се вижда едва една трета от него. Останалата се намира под близките църкви и сгради. Но историческият център на Лече не са само забележителности. Човек може с часове да броди по уличките, павирани с варовик, да гледа каменните "резби" от пясъчник по сградите, да се отбива в малките ресторантчета, галерии, магазинчета и изобщо, да остави сърцето си. Атмосферата е неповторима и сякаш излъчва щастие.
Замисляли ли сте се какво прави един град истински "щастлив"? Този въпрос е заинтригувал много италианци през последните години, особено след публикуването на класациите за най-добрите градове за живеене в Италия. Често свързват Лече с високо качество на живот. Но наистина ли е заслужена тази слава? В интерес на истината, няма официални данни, които да го класифицират като един от най-щастливите в Италия, но всеки, който се е разхождал сред историческите му улички, е усетил необикновения чар на това място. И така, кои са вълшебните съставки на усещането за благополучие, което дишате, докато се разхождате из този град?

Лече има кратки зими и дълги пролети: слънцето е идеалният спътник за шляене или аперитив на някое от безбройните площадчета. От барока на Лече до фолклорните му традиции, градът често предлага събития и преживявания, които обогатяват ежедневието. Чувство за общност е силна ценност тук. Много хора свидетелстват за лекота в създаването на истински взаимоотношения, може би поради по-бавния темп в сравнение с големите градове. Знаете ли, че според различни проучвания чувството за щастие в един град зависи не само от доходите, но и от качеството на услугите, красотата на околната среда и възможността да се чувствате част от цялото? В този смисъл Лече изглежда предлага наистина интересна смесица, което прави "модела му" специален – комбинацията от култура, гостоприемство и начин на живот. Защо щастието в Лече може да се усети (дори и да не може да се измери). Градът се гордее с невероятна гастрономия, приготвена от истински местни продукти, които допринасят за всекидневното благополучие. Зеленината му и близостта до морето са енергиен тласък както за туристите, така и за тукашните жители.
Снимки – Магдалена Гигова
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Тяло Ужасено от шрапнелни рани И разкъсани органи, Тялото гони смъртта Със заклинания. Ефимерна, плътта ни боли до безсмъртие. (Разумът..
Сопраното Светлана Иванова, музикантите Веселин Веселинов-Еко, Росен Захариев и Димитър Горчаков и писателят и журналист Георги Милков ще бъдат във фокуса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg