Сексуалната експлоатация и принудителният труд са най-честата причина за трафик на хора

Нов доклад, публикуван от Групата на Съвета на Европа срещу трафика на хора, ГРЕТА, обхващащ периода 2020-2024 г., разглежда мерките, предприети от България за предотвратяване на уязвимости към трафик на хора, откриване и подкрепа на уязвими жертви и наказване на извършителите.

Докладът обръща особено внимание на използването на информационни и комуникационни технологии за извършване на престъпления, свързани с трафик на хора, както и на използването на технологични иновации за предотвратяване на трафика, защита на жертвите и преследване на трафикантите.

Сексуалната експлоатация на жени и момичета остава преобладаващата форма на експлоатация на идентифицираните жертви на трафик на хора в България, но същевременно докладът отбелязва нарастване на идентифицираните жертви на принудителен труд, които са предимно мъже.

Друга тенденция е увеличаването на чуждестранните граждани, които стават жертви на трафик на хора. Използването на интернет и социалните медии от трафикантите стана все по-разпространено, което им позволява да набират и контролират жертвите от разстояние.

Докладът подчертава, че уязвимите малцинства, хората с увреждания, децата от икономически неблагоприятни райони, непридружените деца и лицата, подложени на домашно насилие, със зависимости или с тежки дългове, са особено уязвими към трафик на хора. Лицата, търсещи убежище и бежанците са изправени пред значителни рискове поради социални и икономически трудности, с които се сблъскват. Също така са нараснали рисковете от трафик на трудови мигранти, чието число в България се е увеличило поради значителна трудова емиграция и демографски промени. Докладът подчертава уязвимостите на ромите към трафика на хора и мерките, предприети за тяхното преодоляване, включително чрез работата на ромските медиатори.

В този контекст ГРЕТА счита, че българските власти трябва да продължат да укрепват превенцията на трафика на хора чрез устойчиви социални, икономически и други мерки за ромската общност. ГРЕТА също така счита, че българските власти трябва да продължат да инвестират в превенцията на трафика на деца, с особено внимание към методите на набиране онлайн, и защитата на децата от вредни практики, включително детски и принудителни бракове.

ГРЕТА подчертава необходимостта от проактивно идентифициране на жертви на трафик сред лицата, търсещи убежище, бежанците и мигрантите, както и разработването на програми за социалната и икономическата интеграция на бежанците.

Експертната група приветства мерките, предприети за повишаване на осведомеността за рисковете и за предотвратяване на трафика и експлоатацията на украинските бежанци, и счита, че българските власти трябва да продължат оказваната им подкрепа, както и да осигурят повишен контрол върху работните места, на които те са наети. Трудовите мигранти са изложени на повишен риск от трафик поради измамни трудови практики и недостатъчна защита. Затова ГРЕТА призовава българските власти да предприемат допълнителни мерки за предотвратяване на трафика на трудовите мигранти, включително чрез увеличаване на ресурсите на Главната инспекция по труда, въвеждане на законово обвързваща сертификация на агенциите, които действат като посредници за набирането на трудови мигранти, пристигащи в България, и осигуряване на договори и информация за техните права на език, който те могат да разберат, преди да пристигнат в България.

Друга препоръка, направена в доклада, е да се осигури устойчивостта на националната гореща линия за борба с трафика на хора като инструмент за ранно откриване на жертви, както и за превенция.

Значителна част от присъдите за трафик на хора продължават да бъдат условни, и поради това ГРЕТА призовава българските власти да предприемат допълнителни мерки в областта на наказателното правосъдие срещу трафика на хора, включително като осигурят, че случаите на трафик на хора се квалифицират като такива, а не като по-леки престъпления, и водят до ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

Темата коментираха в предаването "Другият до мен" Антоанета Василева, представител в експертната група и Ернеста Русева, главен експерт в Националната комисия за борба с трафика на хора.