Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е дванадесетото издание.
"Една чудесна новина. От миналата година на дневен ред в един от висшите институционални управленски органи на Съда на Европейския съюз (ЕС), а именно "Сградната комисия", на която съм член, беше поставен за решаване въпросът за наименуване на редица помещения в сградния фонд на европейската юрисдикция в Люксембург като салони, съдебни зали и пр. с цел те да бъдат идентифицирани, носейки името на забележителни личности от съответни държави членки, а по този начин да бъдат улеснени и външните посетители. За отбелязване е, че редица държави членки от много десетилетия са имали честта различни помещения да бъдат кръстени с името на техни велики представители.
На 13 октомври 2025 г. "Сградната комисия" заседава и по мое предложение взе решение един прекрасен салон в Палатата на Съда на ЕС да носи името на големия българин Петко Славейков. Така България най-после също е представена в европейското правосъдие и то по великолепен начин. Както всички знаем, Петко Славейков е бележит български поет, писател, политик, общественик и ревностен родолюбец, непримирим радетел за народни права и свободи, както и деен участник в изработването на Търновската конституция.
Признателният български народ пази жива паметта за своя народен учител и водач, като му посвещава музеи, множество паметници и паметни плочи из цяла България, именува улици, площади и училища на негово име. Този символ на българщината вече прославя България и в Съда на ЕС. И това забележително събитие се случи на 130-тата годишнина от кончината на Петко Славейков.
А сега, след позитивната новина, която току-що ви съобщих, в днешната дванадесета рубрика, посветена на съдебната практика на Съда на Европейския Съюз (СЕС), ще разгледаме две скорошни решения:
- Първото решение се отнася до прякото възлагане от Унгария на руско предприятие на поръчка за изграждане на два нови ядрени реактора без публична процедура;
- Второто решение се отнася до правилата относно Европейската заповед за арест и по-специално възможно ли е съдебен орган на една държава членка да откаже да изпълни издадена заповед за арест от друга държава членка и сам да поеме изпълнението на наказанието без съгласието на държавата, в която е постановена тази заповед.
В първото представено днес решение по дело C-59/23P Австрия/Комисия (Атомна електроцентрала „PAKS II), произнесено на 11 септември 2025 г., Съдът в Люксембург в голям състав анализира както съвместимостта на държавната помощ, отпусната от Унгария за построяването на два нови атомни реактора, така и условията, при които тази помощ може да бъде изпълнена.
Ето казусът: На 22 май 2015 г. в Европейската комисия (ЕК) постъпва уведомление от Унгария за мярка за предоставяне на инвестиционна помощ за изграждането на два нови ядрени реактора на площадката на атомната електроцентрала Paks – блокове 5 и 6, наречени Paks II, в допълнение към четирите отдавна съществуващи и работещи ядрени реактора, наречени Paks I. Получател на въпросната финансова мярка, за която е подадено уведомлението от страна на Унгария, е държавното предприятие MVM Paks II Nuclear Power Plant Development Private Company Limited by Shares („дружеството Paks II“), което е 100 % собственост на унгарската държава. Тези нови реактори е трябвало постепенно да заменят четирите съществуващи реактора. Дружеството Paks II е трябвало да стане безвъзмездно собственик и оператор на двата нови реактора. Изграждането им е трябвало да бъде изцяло финансирано от унгарската държава.
Самото изграждане на новите реактори е поверено чрез пряко възлагане, т.е. без публична процедура за обществена поръчка, на руско дружество. Съгласно междуправителствено споразумение за сътрудничество при използването на ядрената енергия за мирни цели, сключено на 14 януари 2014 г. между Руската федерация и Унгария, двете страни трябва да определят по една притежавана и контролирана от съответната държава публична организация с опит, която да носи финансовата и техническата отговорност съобразно своите задължения като изпълнител или като собственик на двата нови ядрени реактора. Руската федерация възлага на акционерното дружество "Нижни Новгород инжиниринговая компания Атомeнергопроект" (НИАЕП) да изгради двата нови ядрени реактора, а Унгария определя дружеството Paks IIда ги притежава и експлоатира. Съгласно това междуправителствено споразумение Руската федерация трябва да предостави на Унгария държавен заем за финансиране изграждането на двата нови ядрени реактора. Въпросният кредит е в размер на 10 млрд. евро, който може да се използва единствено за целите на проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на двата нови реактора. Унгария пък се ангажира да предостави допълнителна сума от 2,5 млрд. евро от собствения си бюджет, за да финансира закупуването на тези реактори.
Комисията провежда процедура по разследване на основание чл. 108, пар. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и констатира в спорното решение, че мярката, за която Унгария е подала уведомление, представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107, пар. 1 ДФЕС, която е съвместима с вътрешния пазар съгласно чл. 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Що се отнася до прякото възлагане на изграждането на двата нови ядрени реактора на руското дружество, Комисията счита, че то не може да доведе до допълнително нарушаване на конкуренцията и на търговията на съответния пазар, а именно пазара на електроенергия и че поради това с оглед на приложимата съдебна практика тя не е длъжна да проверява, дали възлагането съответства на правната уредба на Съюза в областта на обществените поръчки. В обжалваното решение Комисията посочва, че за всеки случай в това отношение е проведена отделна процедура по чл. 258 ДФЕС, в рамките на която е било проверено, дали Унгария е спазила правната уредба на Съюза в областта на обществените поръчки и че тази проверка не е довела до констатация за допуснато нарушение от държавата членка.
На 21 февруари 2018 г. Република Австрия обжалва решението на Комисията за одобряване на помощта пред Общия съд на ЕС. В подкрепа на жалбоподателя встъпва Великото херцогство Люксембург, докато в подкрепа на Комисията са допуснати да встъпят Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Словашката република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
С решение от 30 ноември 2022 г. Общият съд отхвърля жалбата на Република Австрия, която обжалва това решение пред Съда.
Съдът отменя решението на Общия съд, уважава жалбата на Република Австрия и отменя решението на Комисията за одобряване на унгарската държавна помощ.
Съдът счита по-конкретно, че противно на постановеното от Общия съд, Комисията е трябвало да провери не само дали разглежданата помощ е в съответствие с правната уредба на Съюза в областта на държавните помощи, но също така е трябвало да провери дали прякото възлагане на поръчката за изграждане на двата нови ядрени реактора е в съответствие с правната уредба на Съюза в областта на обществените поръчки.
Всъщност изграждането на двата реактора е неразделна част от съответната нотифицирана от Унгария мярка, чиято цел е безвъзмездното им предоставяне в полза на дружеството PaksII. Нещо повече, прякото възлагане на поръчката за строителство е било абсолютно необходимо, за да се постигане целта на тази помощ и следователно представлява условие, което е неразривно свързано с тази помощ. Според практиката на Съда, Комисията е длъжна да вземе предвид и нарушения на разпоредби на правото на Съюза, различни от тези в областта на държавните помощи, когато такова нарушение произтича от финансираната икономическа дейност, от самата помощ, от нейния предмет или още от условията, неразривно свързани с предмета на помощта, какъвто е конкретният случай. Следователно, подобни условия са сред аспектите, които Комисията трябва да разгледа и евентуално да одобри, така че, ако водят до нарушение на разпоредби или общи принципи на правото на Съюза, приетото от Комисията решение, с което се разрешава такава помощ, неизбежно е незаконосъобразно.
Съдът подчертава, че организирането на открита процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждането на инфраструктура може да се отрази по-специално на необходимите за това изграждане инвестиционни разходи и на характеристиките на тази инфраструктура. Следователно, такава процедура може да окаже влияние върху обхвата на евентуално предоставеното по този начин предимство на предприятие или група от предприятия.
Освен това, доколкото в решението си за одобряване на помощта Комисията е приела, че така или иначе прякото възлагане на поръчката за строителство съответства на правилата относно обществените поръчки, това решение не е достатъчно мотивирано. Всъщност само позоваването на производството за установяване на неизпълнение на задължения по чл. 258 ДФЕС, което Комисията образува срещу Унгария през 2015 г. във връзка с прякото възлагане на поръчката за строителство, което производство тя прекратява, считайки, че възлагането отговаря на правилата за обществените поръчки, не е достатъчно, тъй като не дава възможност да се разберат причините, довели до този извод.
Тъй като изграждането на двата реактора е част от предмета на помощта, а прякото възлагане на поръчката за строителство на руско предприятие е неразривно свързано с този предмет, Комисията е трябвало да провери, дали това пряко възлагане без публична процедура за обществена поръчка е в съответствие с правилата на Съюза за обществените поръчки.
По изложените съображения, в отговор на жалбата на Австрия, Съдът отменя решението, постановено от Общия съд на ЕС, както и решението, с което Европейската комисия одобрява помощта от Унгария за изграждането на два нови ядрени реактора на площадката на атомната електроцентрала Paks II, възложено на руско дружество без публична процедура за обществена поръчка.
С второто представено днес решение, С-305/22 C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА), Съдът в Люксембург в голям състав постановява на 4 септември 2025 г., че съдебен орган на държава членка не може да откаже да изпълни европейска заповед за арест и сам да поеме изпълнението на наказанието без съгласието на държавата, издала тази заповед. Без нейното съгласие издаващата държава може да запази действието на европейската заповед за арест и сама да изпълни наказанието на своя територия.
Преди да преминем към конкретния казус, ще направя едно кратко пояснение относно правната уредба на ЕС в тази материя. Европейската заповед за арест е опростено съдебно производство, предвидено в правото на Съюза, което позволява задържането на лице в държавата членка, в която то се намира и предаването му на държавата членка, която е издала заповедта, за да бъде наказателно преследвано там или да бъде изпълнено там наложеното му наказание. В тази област принципите на взаимно доверие и взаимно признаване са в основата на съдебното сътрудничество по наказателни дела, които установяват важно правило: държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест. Следователно, неизпълнението на такава заповед се допуска само по изключение.
Ето казусът: На 20 ноември 2020 г. Апелативен съд Букурещ издава европейска заповед за арест срещу румънския гражданин C.J., който е осъден от тази юрисдикция още през 2017 г. с лишаване от свобода, като присъдата впоследствие е потвърдена от Върховния касационен съд на Румъния.
На 29 декември 2020 г. въпросното лице е задържано в Италия.
Италианските съдебни органи обаче отказват да го предадат на румънските власти. Италианските органи решават да признаят постановената осъдителна присъда на Апелативен съд Букурещ и да изпълнят наказанието в Италия. Всъщност те считат, че това ще увеличи шансовете за социална реинтеграция на заинтересуваното лице, което пребивава законно и ефективно в Италия. Освен това, италианските съдебни органи приспадат от първоначалния срок на наказанието периодите на задържане, които вече са изтърпени в Италия, като считат, че въпросното лице трябва да изтърпи само остатъка от още 3 години, 6 месеца и 21 дни и разпореждат осъденото лице да бъде поставено под домашен арест като същевременно отлагат изпълнението.
От своя страна, румънските съдебни органи се противопоставят както на признаването на осъдителната присъда, така и на изпълнението ѝ в Италия. Те поддържат, че европейската заповед за арест, издадена срещу румънския гражданин, все още е в сила. Поради това, според румънските органи лицето трябва да бъде предадено и наказанието му трябва да бъде изтърпяно не в Италия, а в Румъния.
Апелативен съд Букурещ решава да отправи преюдициално запитване до Съда, за да се установи: първо, дали отказът да се предаде лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест с цел изпълнение на наказание "лишаване от свобода", предполага издаващата държава да се е съгласила с изпълнението на наказанието в друга държава членка. Второ, запитващата юрисдикция иска да се установи, дали, когато издаващата държава не е дала съгласието си за това поемане на изпълнението в съответствие със специалните правила на правото на Съюза в тази област, тя запазва правото си да изпълни наказанието и следователно да запази действието на европейската заповед за арест.
В решението си Съдът в Люксембург най-напред припомня, че европейската заповед за арест се основава на принципа на взаимното доверие и че отказът за изпълнение е изключение, което винаги трябва да се тълкува стриктно.
В този контекст, Съдът постановява, че съдебните органи на държавата членка, която отказва изпълнението на европейската заповед за арест, за да може присъдата да бъде изпълнена на нейна територия, трябва да получат съгласието на органите на издаващата държава членка относно поемането на изпълнението на наложеното от нея наказание, съгласно Рамковото решение 2008/909. Това съгласие предполага предаването на изпълняващата държава членка на осъдителната присъда, постановена от издаващата държава членка, заедно с удостоверението, съдържащо се в приложение Iкъм посоченото Рамково решение. Без това съгласие условията за поемане на изпълнението не са спазени и съответното лице трябва да бъде предадено на издаващата държава членка. Изтъкнатата от италианските органи цел за увеличаване на шансовете за социална реинтеграция не е абсолютна и трябва да бъде съобразена с принципното правило, че държавите членки изпълняват всяка европейска заповед за арест.
Що се отнася до задълженията на издаващата държава членка и предвид различните функции на наказанието в обществото, органите на държавата членка, в която на дадено лице е наложено наказание лишаване от свобода, могат законосъобразно да се позоват на специфични за нея съображения, свързани с националната наказателна политика, за да обосноват изпълнението на наложеното наказание на нейна територия и следователно да откажат изпращането на осъдителната присъда и на удостоверението с оглед на изпълнението на наказанието в друга държава членка. Във всеки случай, ако отказът да се изпълни европейската заповед за арест е направен при неспазване на основните условия и на предвидената в правото на Съюза процедура, тази европейска заповед за арест остава в сила и издаващата държава си запазва правото да изпълни наложеното наказание на своя територия.
Като се има предвид обаче, че такова запазване може да засегне личната свобода на издирваното лице, издаващият съдебен орган следва да провери дали с оглед на особеностите на случая това запазване е пропорционално. При извършването на такава преценка този орган трябва да вземе предвид по-специално последиците за това лице от запазването на действието на издадената срещу него европейска заповед за арест, както и перспективите за изпълнение на посочената заповед за арест.
Накрая, Съдът подчертава също така, че трябва да се гарантира, че осъденото лице няма да бъде задържано – както в изпълняващата, така и в издаващата европейската заповед за арест държава – за срок с обща продължителност, надхвърлящ срока на наказанието "лишаване от свобода", на което лицето е било осъдено в издаващата държава.
Снимка – личен архив
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
