В "Нашият ден" разговаряме с Владимир Левчев, поет, писател, преводач, драматург и преподавател – тазгодишният носител на наградата "Перото" за цялостен принос към българския литературен контекст. На телефонната линия на предаването се включва и Виолета Радкова, която беше наградена в категория "Дебют" за романа "И леглото ни е зеленина".
Владимир Левчев е автор на стихосбирките "Аритмии", "Кой сънува моя живот", "София под луната", "Раззеленяване на сухото дърво", "Черна книга на застрашените видове", "Любов на площада", "Точно време", на романите "Крали Марко: балканският принц" и "Човекът и сянката", както и на "Сънувани разкази". Превежда Алън Гинзбърг и Т. С. Елиът. Най-новите му книги са романът "Астероид. Триптих за края на света" (2021) и стихосбирката "География на съня" (2025).
Левчев разказва за периода преди 1989 година, когато създава самиздатското списание "Глас", в което се изявяват творци като Георги Рупчев, Едвин Сугарев, Борис Роканов.
Писателят коментира съвременния литературен контекст у нас: "Все по-трудно става да се следи литературното движение. Едно време официалните издания бяха сравнително малко. Неофициални нямаше – нямаше интернет. Имаше един обозрим обем от литература. В момента той е абсолютно необозрим."
Виолета Радкова има магистърска степен по "Британска и американска литература". Редактор е на няколко романа в превод от английски език и е създател на подкаста "Четене му е майката". Управляващ директор е на фондация "Елизабет Костова", която предлага на писатели възможности за професионално развитие чрез разнообразие от обучителни и мрежови формати.
Радкова изразява благодарност за получената награда: "Радвам се от името на книгата, че тя получи това внимание."
Авторката заявява, че самият роман е написал нея и разказва за годините работа по "И леглото ни е зеленина".
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Изложбата "101 години сюрреализъм" в галерия "Риволи" представя панорамен поглед към движението и неговите наследници – от класически фигури до съвременни артисти, които разгръщат и обновяват този естетически и философски импулс. Събрани в един общ разказ, техните произведения канят зрителите да преминат отвъд границите на видимото и да се потопят в..
За втори път скулпторът Живко Седларски, който от години живее и работи във Франция, показва свои творби в Салона на изкуствата в НДК. Роклите от метал са запазената марка на художника. В неговите "рокли-скулптури" "тежкият метал придобива изненадваща лекота и поетична мекота, пишат от Арт галерия НДК. "В творбите му стоманата се превръща в ефирна..
Преди две години художникът Любомир Савинов откри в галерия "Стубел" изложбата "Разминаване", а сега може да се види втората му експозиция там "Стъпка по стъпка". Творбите са предимно от 60-те и 70-те години – натюрморти, пейзажи и портрети. "Никога не съм преставал, няма и да престана да работя, поне по начина, който смятам, че е единственият..
Журито на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" присъди отличието за 2025 г. на Теодора Димова . Ет о част от словото на писателката: "Приемам това отличие като награда както за романите ми, така и за есеистиката ми в Портал "Култура", където всяка седмица, вече 13 години, пиша по широк кръг теми. В романите ми позициите ми се изказват..
В рубриката "Разговорът" Тодора Радева – изпълнителен директор на фондация "Прочети София" , и Емануил А. Видински – поет, писател и редактор в "Литературен вестник" , споделят впечатленията си като част от журито на Награди "Перото" 2025 . Прегледът на близо 180 книги им дава уникална перспектива към тенденциите, темите и занаята на..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
От 6 до 16 ноември новото издание на Международния фестивал за дизайн "Мелба" ще събере в София едни от най-влиятелните имена в сферата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
