Инвестиции от пенсионни фондове в инфраструктура – решение за бюджета?

Може ли пенсионната система да бъде надградена, за да стане по-ефективна за осигурените лица и да им гарантира добри допълващи доходи в годините на пенсия? Какви са възможните посоки  за развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, какъв би бил ефектът им върху бюджета и какви законодателни промени са необходими за реализацията им? На тези въпроси в "Нашият ден" отговаря Мирослав Маринов, изп.-директор и член на УС на ПОК "Доверие".

Маринов започва разговора с думите: "Ако си представим един нормален човешки живот, първите 20-25 години са на съзряване, учене и подготовка за живота. Следващите 40 години са белязани  от развитието на трудовата дейност, семейство, хобита. Остават едни приблизително 20 години, в които човек трябва да помисли как ще живее, без да извършва допълнителна трудова дейност. В цяла Европа статистиката показва, че лицата, които са в пенсионна възраст, разчитат най-вече на пенсионните си доходи. Това означава, че всъщност поне 20 години от съзнателния живот на човек той трябва да се погрижи за своите старини. Пенсионната система е изключително важна и изисква най-много средства."

"Нашият законодател има какво да направи, за да надгради пенсионната система, която в момента е тристълбова: държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно пенсионно. Последните две работят на капиталов принцип с натрупване на средства според собствената индивидуална партида на лицата", пояснява Маринов.

В момента на дискусия подлежи идеята за публично-частно взаимодействие в изграждането и поддръжката на държавната инфраструктура (пътна, образователна и т.н.), като възвръщаемостта от направените инвестиции ще се връща в пенсионните фондове. Ако универсалните фондовете започнат да инвестират в инфраструктура, ще бъде намален натискът върху бюджетния дефицит, по думите на Маринов.

Идеята гласи: "Ако в рамките на годишния бюджет не достигнат средства за подобряване и изграждане на инфраструктура, да има евентуално партньорство с частни организации. Пенсионните фондове изглеждат като най-добър партньор в това публично-частно взаимодействие."

Става дума за инфраструктурни обекти, които обикновено се ползват от гражданите. Тяхното съществуване не създава допълнителна конкуренция, а финансовите резултати за предвидими.

"Средствата, инвестирани от пенсионните фондове, ще бъдат използвани за изграждането на тази критична и важна инфраструктура. Ползването ще бъде възмездено чрез такса или приход и в резултат тези средства ще се върнат като доходност при същите тези осигурени лица", обяснява Маринов, според когото този модел ще повиши и доверието в българския капиталов пазар, тъй като инвестициите на пенсионните фондове стават чрез публични компании на борсата.

Мултифондовата система се дискутира от 2008 година насам, заявява Маринов. Моделът предвижда три профила на инвестиционен риск, които да влизат в действие според личната нагласа на всеки клиент към риска, индивидуалния му жизнен стандарт и цикъл.

"Това не е драматична реформа в нашата пенсионна система", казва Маринов и подчертава, че се очаква едно сериозно надграждане.