На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа поема" на съвременния български поет Ани Илков.
След големия успех на пиесата по поетически и публицистични текстове на Ани Илков "Похищението на България", поставена от Иван Добчев, на сцената на театрална работилница "Сфумато", идва ред и на радиоварианта на "Месия. Литургическа поема". Ани Илков работи дълго по този текст. В различни свои варианти той е публикуван дигитално и в томове със събрани стихотворения на поета, но никога досега не е поставян. Онова, което обособява специалното място на "Месия. Литургическа поема" в творчеството на Ани Илков, е фактът, че това до този момент е единственото негово произведение, писано с мисълта за сцена.
Струва ми се обаче, че така композирана пиесата надхвърля естествените ограничения на театралното пространство. Не защото е трудна пиеса, а защото е свободна пиеса. Свободна в своите изразни средства, асоциациите и сюжетното действие, което съчетава в себе си мистериозното и комичното, политическото и еротическото, поетическото и ежедневното. Свободна в своите асоциации и жанрова хибридност и в нехайството си по отношение на театралните конвенции. И именно заради тази нейна свобода "Месия. Литургическа поема" подхожда много на звуковата сцена, която ѝ предлага радиотеатърът, нещо повече – макар не такова да е било намерението на автора, тя сякаш е писана за радиотеатър.
"Месия. Литургическа поема" се полага в дълга традиция на пиеси, писани от поети. Именно към тези традиции отпраща и нейната жанрова кодификация. Жанрът "литургическа поема" съществува само по силата на авторовата инвенция, но в същото време недвусмислено препраща към епохата на българското Възраждане – времето, в което жанрове все още са се произвеждали. В пиесата си Ани Илков събира и съчетава възвишеното и профанното, комичното и ужасяващото, земното човешко и космическото божествено. Без да е подобен на някой предходен, текстът му не е самотен в тази своя множественост. Той се полага в литературната традиция и общува с произведения на Данаил Хармс, Самюъл Бекет, Константин Павлов. Така в "Месия. Литургическа поема" наистина можем да говорим за два или повече сюжета – драматургичният, който приковава слушателския интерес с типичната за жанра на мистерията сила, сценичният/звуковият, който удържа в себе си изразните средства на автора, и игровият, който почтително (или не съвсем) обръща с главата надолу множество литературни традиции и клишета. Тези сюжети общуват помежду си непрестанно, обогатяват се и по този начин изграждат облика на произведението. Така размахът на пиесата е двусмислено надбитиен и алегоричен, а фокусът ѝ в големи периоди остава хапливо политически в типичния за Илков стил.
Тук е мястото да се отдаде дължимото на режисьора на пиесата – Христо Симеонов-Риндо. Той не само успява да улови поливалентността на драматургичния текст, но в интерпретацията си го надгражда. Амплитудите в текста са уловени и засилени, без да бъде пожертвано усещането за цялост и промисленост на драматургичния текст. Звуковата и актьорска среда, която той и звукорежисьорът на пиесата Гергана Драмалиева създават, не само компенсират на пръв поглед липсващото сценично пространство, но и придават на пиесата множественост на драматургичните измерения, в които "Месия" разгръща своя пълен потенциал. В пиесата ще чуете и гласовете на артистите: Валентин Ганев, Веселин Ранков, Димо Димов, Велин Александров, Мариета Петрова, Сава Вълчев, Христо Димитров, Велина Александрова, звукоинженер е Михаил Михайлов.
Премиерното излъчване ще се състои на 30 ноември 2025 г. от 16 часа на вълните на програма "Христо Ботев" на БНР.
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
