Това, за което понякога не си даваме сметка, е, че умението да правиш избор и да вземаш решения не е еднакво при всички хора. Просто го имаме в различна степен, както музикалните способности, например. Това е и нещо, на което някой би трябвало да ни научи – семейството, в училище, може би обществото, медиите. Това не е даденост, а това е умението да виждаш през простичките решения и през простичките отговори да търсиш онзи отговор, който е добър не само за теб, а и за всички останали.
Много хора предпочитат състоянието, в което друг да им предложи решението, изтъкна ученият. Той обаче е оптимист:
Вярвам, че след нас идва едно поколение, за което простите решения, елементарните изводи, елементарните постъпки сякаш не са толкова нормални. Ние ги видяхме на улицата преди година и ги виждаме и сега. Нещо като гражданско общество в България се случва. Може би звуча по-оптимистично, отколкото е ситуацията, но много ми се иска да е така.
На младите е необходимо време, за да излязат от ежедневието на собственото си развитие и да стигнат до това, че тяхното развитие зависи от развитието на държавата, в която живеят.
Обществен консенсус за здравеопазването, образованието и още няколко основни теми са ключът към подобряването на живота ни, смята Игов, според когото е възможно да станем свидетели на вълна от чести избори.
Интервюто с Иван Игов може да чуете в звуковия файл.