Бабините ракли във Видинско пазят ценни костюми

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Сашка Бизеранова, етнограф от Регионален исторически музей Видин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В Крайдунавския парк на Видин се проведе за осми път традиционният Събор за автентичен фолклор "Дунавски ритми", организиран от Народно читалище "Цвят".

Видинският край е известен с богатото си фолклорно наследство. През 1998 година, по идея на Народно читалище "Цвят" Видин, бе възстановена една стара традиция- провеждането на Събори за автентичен фолклор, като с първото издание дойде и името- "Дунавски ритми". Целта на съборите е издирване, съхраняване и популяризиране на автентичния фолклор- богатото певческо и танцово наследство, народните обичаи и обреди, характерни за нашия регион. Съборът  за автентичен фолклор "Дунавски ритми" се провежда на две години и е част от Националния културен календар. Той няма състезателен характер, но изявите на изпълнителите и конкурса за автентичен костюм наблюдаваха етнографите от Регионален исторически музей Видин Сашка Бизеранова, Маргарита Николова и Нинко Заяков.

В Събора участваха повече от 1000 самодейци, от над 50 фолклорни певчески и танцови групи за автентичен фолклор, групи за народни обичаи, индивидуални изпълнители (певци, инструменталисти, разказвачи и др.) от селищата на цялата Видинска област, на възраст от 6 до 80 години. Гостуваха със своя програма и самодейци от сръбското село Гърлян и Духов оркестър от град Зайчар.

Интересни фолклорни танци представиха съставите от Винарово, Капитановци, Връв, Гъмзово, Кошава, Флорентин, Косово, Ракитница, Сланотрън,  Иново и Антимово. Разнообразни автентични носии представиха от селата Шишенци, Винарово, Кошава, Гъмзово, Бойница, Флорентин, Дунавци и Буковец. Голям интерес предизвикаха изпълненията на Мъжката певческа група от Горни Лом (единствени в Северозападна България) и от Кошава (торлашки песни). Народни обичаи представиха групи от Винарово, Долни Лом, Шишенци, Косово.
   
В програмата на събора бе организиран и Конкурс за автентичен костюм с награден фонд в три категории: женски, мъжки и детски костюми. Какво пазят раклите на бабите от Видинския край ни разказва етнографът от Регионалния исторически музей във Видин Сашка Бизеранова:

"Традиционно добре се представя съставът на село Шишенци, който участва с различни носии, мъжки, женски и детски. Показаха празнични и работни, летни и зимни костюми. Бяхме изключително затруднени, как да класираме, как да съпоставим един празничен костюм с един работен костюм, като и двата са автентични. Затова на село Шишенци присъдихме една колективна награда, защото всички костюми до един бяха на изключително високо ниво. Имаше един изключителен мъжки костюм, който те представиха. Този костюм получи и допълнителна награда за най-пълен костюм."

На второ място при мъжките костюми е класиран летен костюм от село Флорентин. Костюмът е бил ползван от прадядото на Борислав Митрашков, който представя костюма на събора. Ушит е за една сватба, когато дядото е трябвало да бъде кум. От село Флорентин са представени и много момински костюми. Една от ризите също има своята история- тя е сватбена риза от 1888 година", разказва етнографът.  

Мъжките костюми са много по-рядко запазвани и много малко хора представят такива костюми, категорични са специалистите. Хубаво е, когато се знае историята на костюма. Когато носителят на облеклото носи и конкретна информация, за етнографите е много ценно, защото се знае давността, кога е датиран костюмът, кой го е носил, къде е изработен и още друга ценна информация.

Според традицията детските костюми са приспособявани от костюми на по-възрастните и рядко са запазвани, защото се носят от няколко поколения. От село Буковец е класиран един детски костюм. От село Тияновци пък е представен работен костюм, с кобилицата и с ръкатките- така, както се е носела храната на нивата.

Според Сашка Бизеранова впечатление прави, че всички състави търсят все нещо да подобрят в облеклото си, да издирят по-старото, да го покажат, да го представят, да бъде завършено. При момите дори и прическата е в духа на времето, от което е костюмът- две момичета от село Шишенци бяха представили сплитане на косата така, както са го правили някога.   

Тази година на Събора за автентичен фолклор "Дунавски ритми" бяха представени по-малко обичаи от обикновено. Но пък журито бе впечатлено от появата на нови състави в традиционния събор. Село Капитановци до сега се е представяло само с танци, а тази година за първи път представи и певчески състав.

"Вратите на отдел "Етнография" в Регионалния исторически музей -Видин са отворени и всеки може да получи компетентна помощ, както за възстановяването на обичаите, така и за облеклото. Пазят се песни, които са дори нотирани. Те са събирани през 1926 година. И вместо да пеем популярни македонски песни може да се пее, това което е конкретно от нашия край. Много е важно да предадем на поколенията в чист вид това, което го имаме сега, за да може да се съхрани във времето. Колкото е по-чист и автентичен фолклорът, толкова е по-добре и повече се цени от специалистите", подчерта Сашка Бизеранова.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!