Правото в ерата на свръхтехнологиите 7: Развитието на технологиите променя организацията на бойното поле

Американската армия драстично ще увеличи употребата на дронове през следващите 4 години в опит да даде нов тласък на разузнаването си, написа „Уолстрийт Джърнъл“ преди дни. Същевременно зачестяват инцидентите между дронове и самолети или хеликоптери, според Американската федерална администрация на авиацията (FAA), която вече е регистрирала 650 инцидента. Очаква се до края на годината те да надхвърлят 1000.

Развитието на технологиите променя организацията на бойното поле и логистиката на военните действия, казва докторът по право и философия Стоян Ставру.

В седмото издание на рубриката на Ирина Недева  „В нови води – правото в ерата на свръхтехнологиите“ той коментира, че все по-голяма част от участващите във войната субекти вече не присъстват физически на полесражението, а изпращат там своите оръжия.

Постижима ли е, обаче справедливост, когато сражението се води от дистанция, може ли войникът да взима решение за поразяване на врага, докато се намира в изцяло безопасна среда?

Обезопасяването на едната страна в конфликта е за сметка на превръщането на другата в чиста цел не превръща ли войната в асиметричен и високотехнологичен лов – едната страна е добре подготвен и екипиран ловец, а другата диво животно, опитващ се да избяга дивеч, който е и възможен ловен трофей, коментира доктор Ставру.

Водената от дистанция война е и война с работно време.

Как дроновете и дистанционните инструменти в мирно време или по време на война хвърлят ръкавица на правото – отговорът можете да чуете в звуковия файл .

Д-р Стоян Ставру: Развитието на технологиите променя организацията на бойното поле и логистиката на военните действия. Все по-голяма част от участващите във войната субекти вече не присъстват „на живо“ (физически) на полесражението, а „изпращат“ там своите оръжия. Дистанционно управляваните оръжия са своеобразни „удължения“ на телата на войниците (техни пратеници). Точката на натискане на спусъка и точката на поразяване на противната често са на хиляди километри разстояние една от друга. 

Постижима ли е справедливост от дистанция?

Точно това ме вълнува и мен – дали при подобна организация на военните действия се поставя въпросът постижима ли е справедливост от дистанция (в дистанционно управлявана война)? Може ли войникът да взема решения за поразяване на врага, докато се намира в изцяло безопасна среда? Обезопасяването на едната страна в конфликта за сметка на превръщането на другата в „чиста“ цел не превръща ли войната в асиметричен и високотехнологичен лов: едната страна е добре екипиран и подготвен ловец, а другата – „диво животно“, опитващ се да избяга дивеч, който е и възможен ловен трофей.

Ирина Недева:  На асиметрична война – асиметрични врагове – това е като поговорката на зла круша зъл прът, не мислите ли д-р Ставру?

Хм, да, така изглежда се получава: Водената от дистанция война е война „с работно време“. Вече бяха направени няколко кинопродукции по тази тема. „Воюващите“ проследяват и обстрелват мишени, визуализирани на техните компютърни екрани през 8 часа в денонощието, след което се връщат при своите семейства и докато вечерят в домашна обстановка обсъждат проблемите на децата си в училище. Така дистанцията на войника (вече само „оператор“) от полесражението (вече само „екран“) създава „невключеност“. Тя, заедно с пълната безопасност на „оператора“, в някаква степен омаловажава смъртта на врага, понижавайки я до „поразяване на цел“. Операторът вече не е пилот, рискуващ собственото си тяло и живот.

Ирина Недева: Излиза, че реалната война започва да следва визуалния си образ от компютърните игри, а не обратното, което наблюдавахме доскоро?

Тази особеност е била предмет на дискусии в САЩ (държавата с най-голям парк от дронове), които в крайна сметка са възприели политиката да не дават военни медали и почести на операторите на дронове. Причината е именно физическата безопасност на последните, непозволяваща им да проявят „традиционните добродетели“ на една война – смелост и храброст.

Компютризация на конфликта крие и опасността от превръщането на „врага“ просто в мишена. Можем да говорим за геометриpазация и пикселизация на Другия във войната. За свеждането му до bug splat (кръгче, „буболечка“ на екрана), която трябва да бъде премахната.

Ирина Недева: Има ли обаче нещо, което дистанционно не може да правиш? Например да задигнеш съкровищата на Багдад.

И още - Дроновете не могат да вземат военнопленици. Те „разрешават“ конфликта само с откриването на огън (говорим за въоръжените дронове). С отмяната на смъртното наказание Европа се отказа от смъртта като превенция срещу извършването на престъпления. Дроновете обаче отново поставят въпроса за необходимостта от „санитарна“ смърт. Прочистване. Хигиенизация на определени райони от вредни и опасни „елементи“ (терористични и паравоенни групи).

Критика се отправя и към начина на подбор на целите за поразяване. Целите се определят въз основа на т. нар. анализ на начина на живот (Pattern oflifeanalysis) – след продължително наблюдение на поведението на лицето се преценява дали то е свързано с паравоенни структури, определяни като терористични. По същия начин в цел за поразяване се превръщат цели сгради, посещавани от терористи, като конкретно поразените им посетители могат да останат и анонимни жертви. Въпросният анализ, предвид огромното количество от мишени, все по-често се делегира в полза на компютърни алгоритми и програми. Така се компютризира и самият процес на „дератизация“ - компютрите дефинират „вредителите“ и организират тяхното „заличаване“.

Ирина Недева: Дроновете и използването им по време на война връщат смъртното наказание – това е много тревожен за ценностите на Европа анализ. Не са ли обаче целите на дроновете просто съпътстващи щети…прочиства се от тероризъм – а самите терористи са съпътстващи жертви?

Съпътстващите щети и жертви и реалните жертви започват да се преплитат. Опитите за легитимиране на дистанционната асиметрична война се обозначава като некроетика. Обосноваваме на етичната допустимост на „санитарната военна сеч“ е свързана и с нарастващото нежелание на хората от Запада да рискуват живота си във война, водена от техните държави. Това нежелание, освен като признак на деполитизация, може да се разглежда и като резултат от превръщането на гражданина в потребител. „Патриотизмът“, доколкото съществува и се отграничава от „национализма“, се свежда до различни форми на съзнателно потребление – например потребление на местни хранителни продукти, посещение на местни туристически обекти, използване на местни фирми. Глобализацията е довела да установяване на мир, но и до нарастващо нежелание за участие във война.

Ирина Недева: Ако стратегиите на високотехнологичните държави – Европа, САЩ са свързани с използване на дистанционни инструменти – какви са тези на асиметричните им врагове в лицето на т.нар. Ислямска държава?

Либералността на Запада и неговата склонност да геймифицира войната се използва умело от терористичните групи, които противопоставят свой собствен наратив за случващото се. Тяхната война е друга. Тя не е високотехнологична, но е „свещена“. Те не се страхуват да изложат на смърт телата си. Те вярват в това, което правят (а не го принизяват някаква компютърна игра) и са готови да жертват живота си (включително превръщайки телата си в оръжие). Оръжията, криещи човешки тела, се изправят през човешки тела-оръжия.

Когато няма военни, с които да воюват, терористите са готови да атакуват цивилни и да обезглавяват журналисти. С това те акцентират върху телесната уязвимост на Запада, въпреки неговите опити да се скрие зад своите модерни технологии. Това, може би, е и една от причините за „маркетинговия успех“ на някои терористични организации и на провежданите от тях медийни кампании.

Не трябва да се подценява и възможността дронове да бъдат използвани за извършването на терористични атаки. Асиметрията във „войната с дронове“ може лесно да се обърне – предвид достъпа и на двете страни до сериозни парични потоци. Така „войната с дронове“ може да се превърне във „война между дронове“, в която цивилните жертви ще се превърнат в „колатерални щети“. Физическото „изчезване“ на военните ще направи видими единствено цивилните, към които ще се насочва и поразяващата мощ на ответната реакция на врага.

Ирина Недева: Като малка когато четях или баба ми ми четеше за военни действия имах точно такъв образ в главата си – войниците /заради униформите/ за мен не бяха хора, не правех разлики между воюващите армии, а определението за човек идваше в съзнанието ми от това, че може да е жертва…да е убит. След това с лекота изключвах смъртта на военните от общата статистика на жертвите… хората умират, военните воюват – това е пацифисткото ми разбиране. При войната на дронове ще стане съвсем отчетлива картината – ще загиват само хората – сиреч цивилните. Така ли?

 Да, и нещо повече – ще отпаднат много от международните конвенции като непотребни в новите условия на дистанционни войни. Тези значителни промени в естеството на военните действия изискват сериозно преосмисляне на правилата за водене на война. Женевските конвенции от средата на миналия 20-ти век (за подобряване участта на ранените и болните от въоръжените сили при бойни действия, относно третирането на военнопленниците, относно закрилата на гражданските лица по време на война) се оказват неадекватни в новите условия. Съдържащите се в тях правила изхождат от физическото присъствие на хората на бойното поле – както на воюващите армии, така и на цивилните лица. Както вече споменахме, дроновете не могат да вземат заложници. Вземането на военнопленници (вместо тяхното избиване) е възможно само между присъстващи лица. Приложимостта на Женевските конвенции се изключва и от обстоятелството, че на паравоенните формирования не се признава статус на воюваща страна.

Ирина Недева: Това дали ще ликвидира особената представа, че една война може да е хуманна?

По принцип има известно противоречие в идеята за „хуманно“ водене на война. Става въпрос за война, която отчита особената уязвимост на всеки човек и уважава деликатността (чудото) на човешкия живот. Война, който осъзнава, че участващите в нея лица рискуват всичко, което притежават, включително живота си, защото са призовани (мобилизирани) от своята държава. Това обуславя и множество правила за водене на войната, които изискват хуманно отношения между воюващите хора – техните държави могат да са във война, но помежду си, като уязвими човешки същества, хората трябва да се уважават (и дори да си помагат), веднага щом единият от тях (макар и заемащ страна в конфликта) се е отказала от употребата на (военно) насилие. Другият може да се убива като враг, само ако и докато се съпротивлява. Това е и причината военнопленниците да бъдат пощадени, да бъдат нахранени и да бъдат лекувани от своите рани.

Колкото и абсурдно да изглежда, разбирана по този хуманизиран начин /за който принос има разбира се и военната литература – Ремарк например/ войната се оказва място, в което може да се проявява изключителна човечност. И то не еднократно, а непрекъснато.

Ирина Недева:  През юли тази година (2015) над 1000 експерти в областта на изкуствения интелект излязоха с декларация, в която искат забрана на използването на „интелигентни“ оръжия. Те сравняват интелигентните оръжия с ядреното и с химическите оръжия. Учудва ли ви това д-р Ставру, че предупреждението идва именно от експертите, които често смятаме за изкушени от науката ?

Често си мислим че точно изкушените от науката са готови да замълчат  за някои етични пречки, но да продължат своите изследвания.Оказва се, че рискът, който виждат експертите, е от такова естество, че те са по-склонни да прекратят своите научни „инвестиции“ в умните оръжия.

Става въпрос за оръжия, които сами вземат решенията за превръщане на един обект в мишена и за поразяването на тази мишена. Това вече не са оръжия, които се управляват от хора. Не просто спусъкът е преместен далеч от полесражението и е превърнат в дистанционно устройство за управление, а самото оръжие е придобило независимост от човека. Идеята е то да може да „реагира“ подходящо в една непредвидена ситуация, в която не може да получи „инструкции“ от своя („бивш“) оператор. Оръжието от средство се превръща собствено в агент на нападение. Подобна еманципация на оръжието е аналог на повишаването му в ранг. Оръжието вече може да има военна кариера – да израства в в чин, преминавайки от редник в ефрейтор, сержант, лейтенант...

Ирина Недева: Досега само във фантастиката се сблъсквахме с образа на робота, който започва да развива собствената си воля. Един от трите закона на роботиката на научната фантастика разработени от Азък Азмв е на път да отиде по дяволите – става дума за закона според който роботът не може да причини вреда на човек?

За жалост интелигентните оръжия имат потенциала да изземат войната от домейна на хората и да я превърнат в свое собствено занимание. Какъв е обаче смисълът на една война без хората, дори и когато тази война е обявена за война в името на хората? В подобна война всички хора ще бъдат цивилни, а малкото „военни“ (оператори) трудно ще могат да се изправят срещу „освободените“ машини. Това е една от най-песимистичните картини за бъдещето на войната. Представете си – пост-човешка война, в които местата на хората и на оръжията са обърнати: вече хората са ресурси във войните на своите интелигентни оръжия. Тук въпросът за бъдещите войни се доближава до т. нар. свръхителигентен изкуствен интелект, за който бихме могли да говорим в друго наше предаване.

Ирина Недева: Ако дотогава – все пак правим тази рубрика през месец - "Те" не са взели връх  ;) 



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!