Никой никога, в български контекст, не е изследвал какви са другите възможности да се организира един по-ефективен и действително по-демократичен вариант на избори.
Христова припомни идеята на "Прозрачност без граници" от 2009 г. за въвеждане на регионални преброителни центрове, които проблемът с преброяването на бюлетините, с контролирания вот, с неточно попълнените протоколи, може да бъде изнесен от отговорността на СИК към едно междинно ниво.
Христова припомни, че специално е било направено изменение в Изборния кодекс, за да се професионализира ЦИК, която да разполага и с обучителен център.
Две години след конституирането на сегашната ЦИК, колко средства бяха похарчени за такъв образователен център? Какво произведе той? Трябва и ние, като граждани, но и политиците най-накрая да се научат, когато правят промени в законодателството, да го правят на базата на оценка на всичко, което се е случило до момента. Ние не сме свидетели на подобен подход и докато не сме, практически ще продължаваме да буксуваме в тази ситуация.
Политиците се отнасят към изборите като към инструмент, който е чисто комерсиален за тях и забравят, че изборите са инструмент на създаване на доверие, изтъкна Христова. Хакерските атаки, според нея, са били опит да се покаже дефицитът в сегашното осигуряване.
Според Христова основния проблем в организацията е в липсата на приемственост в ЦИК. Трябва да се помисли и поне за частична професионализация на СИК, допълни тя, тъй като в момента председателите на тези комисии се назначават около 45 дни преди изборите и често биват обучавани буквално на крак за час и половина – два, до 3, в последния момент, често нямат и достатъчно опит с минали избори. Затова оперативната ефективност на СИК е твърде ниска.
Целият този процес, в който се водят едни предварителни договорености между политическите партии, какви ще са съставите на СИК, на ОИК, мисля, че вече е отживелица.
Интервюто на Силвия Великова с Катя Христова можете да чуете от звуковия файл.