Утре мюсюлманите отбелязват началото на празника Рамазан Байрам

Ведат Ахмед: За милостинята по време на Рамазана религията няма значение

Ведат Амхед
Снимка: Ани Петрова, БНР

В деня, наричан Арифе, завършва свещеният месец Рамазан, почитан от мюсюлманите. Утре религиозната общност отбелязва началото на празника Рамазан Байрам, който обозначава края на свещения месец. По време на Рамазана от изгрев до залез слънце вярващите мюсюлмани постят и не консумират храни и напитки, обяснява председателят на Висшия мюсюлмански съвет и заместник главен мюфтия Ведат Ахмед:

"Цял месец сме се борили със страстите, с прищевките на егото си, но същността на постите и на говеенето не е само в това човек да остане гладен и жаден, а да се предпазва от лоши думи, лоши постъпки."

Според Ведат Ахмед месецът на пост учи на търпение и в това се крие мъдростта на постите.

По традиция в навечерието на празника се дава милостиня, чиито размер се определя от Главното мюфтийство. Тази година всеки член от мюсюлманското семейство ще дари по 5 лева, а със събраните средства ще бъдат подпомогнати хората в нужда. "Това е задължение на всеки. Ако грубо изчислим 1 милион мюсюлмани в България, 80-90% от тях дават тази милостиня. Това допринася за социалния климат. Това са разпоредби на Свещения Коран - кой колкото има, от това да дава на нуждаещия се, независимо дали е мюсюлманин. Там се гледа дали се нуждае, не от каква религия е, от какъв етнос е", уточнява Ахмед. 

Благотворителните инициативи, осъществявани от мюсюлманите по време на свещения месец не се изчерпват със задължителната милостиня. "Стана традиция да се организират ифтари - благотворителни вечери. Това го виждаме в Софийската джамия, в Разградската, в Шуменската, в Кърджалийската. Там никой не пита каква религия изповядваш, кой си, какъв си. Всеки идва, хапва. Дали ще остане за молитва или няма да остане - никой не го задължава", казва още председателят на Висшия мюсюлмански съвет. 

Обичайно подготовката за Рамазан Байрам започва седмица по-рано – домакините почистват къщите си, планират се гозбите, както и гостите, които ще бъдат посрещнати, разказва Шевкие Чакър, редактор в Радио България: 

"Традицията повелява всяка баба, всяка свекърва в семейството, в дома - тя да наточи корите и да направи баклава. Тя е царицата на софрата. По селата се събират няколко комшийки. Знае се коя е майсторката на баклавата. Едната носи брашното, другите яйцата, третата - маслото, млякото. Правят общо за всички. Вечерта преди Байрама трябва да бъде сиропирана с много гъст захарен сироп."

В деня преди големия празник във всеки дом по традиция се приготвят специални мекици, които се раздават на съседи и приятели. Празненствата по случай Рамазан Байрам ще продължат три дни. Честванията започват рано сутринта с петъчна молитва в джамията, след която семейството се събира в дома на най-възрастните роднини, допълва Ведат Ахмед:

"Малките целуват ръка на възрастните. Възрастните им подаряват дали пари, дали бонбони. Сяда се на софрата. Най-голяма радост от този празник изпитват децата. Те излизат и обикалят с едни торбички. В края на празника всяко дете вече има бонбони, на които се радва цяла година." 

Според Шевкие Чакър празникът е повод, който събира и сближава цялото семейство. Следващият голям мюсюлмански празник е Курбан Байрам, който тази година ще се празнува в средата на август. По традиция празникът се отбелязва 70 дни след Рамазан Байрам.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!