Днес се навършват две години, пълни, от управлението на сегашното правителство, в които не намирам нито едно основание за вот на недоверие от страна на гражданите.Днешното гласуване за президент беше гласуване за различни кандидати, които в по-голямата си част излъчваха послания, далеч извън мандата, който един президент може да има. За мен е по-важно, че тепърва става ясно, че битката между лявото и дясното, битката между тези партии, които могат да носят отговорност за бъдещето на държавата и тези, които обичат да се крият зад фасадата на определени номинации, не е приключила. Има още много какво сегашното правителство да даде на българското общество, като примерно това, че за пръв път след кризата сме с едни много добри икономически резултати, за пръв път след кризата хората се чувстват спокойни.
В никакъв случай не мога да приема, че избирането на един пенсиониран офицер от армията за държавен глава може да е повод за промяна на модела на държавно управление или промяна на посоката на държавата.
Обещанието на премиера е една принципна житейска позиция, която казва, че когато партията губи доверие в обществото, трябва да няма претенции за лидерство. Но аз нямам увереност, че първо ГЕРБ е загубила и дясното пространство е загубило водещи позиции в обществото. Второ, аз бих се съпротивлявал на подобно решение и поради обстоятелството, че няма никакви гаранции, че тези, които в момента претендират за лидираща позиция, в утрешния ден ще могат да покажат качествено управление.