„Срам“ и други душевни катастрофи

Марио или Мачо, както го наричат всички, е бедно момче, което бяга от училище, за да работи по строежи. Намира утеха и радост единствено в приятелката си Дона. Те се срещат тайно, под претекст, че момичето се срамува от професията на майка му – училищната чистачка. Мачо е изправен пред тежка дилема – да избере майка си или да се остави на любовта. Той трябва да реши дали да се примири или да намери спасение.
Тази история разказва сюжетът на късометражната лента „Срам“ – филмът, който фестивалът Клермон-Феран отличи като своята номинация за Европейските филмови награди, а тазгодишното 15-о издание на фестивала в Балчик In The Palace International Short Film Festival – с наградата на Софийския университет. Филмът навлиза навътре в душата на един тийнейджър, който израства с комплекси, страхове, ниска самооценка и притеснения за това къде е неговото мястото в обществото. Каква роля обаче изиграва срамът в тази личността борба за израстване, разказва режисьорът на филма Петър Крумов.