Карнобатското село Грозден се намира на четири километра от Сунгурларе, Бургаска област. Разположено е в подбалканското поле сред плодородни овощни градини и лозя, които отглеждат традиционни сортове грозде. Винопроизводството там датира от края на ХIХ век, виното се произвежда по оригинални рецепти в местни винарски изби. Музикалнофолклорният диалект спада към източнобългарските традиции, а регионът от Източното Старопланиние е познат на фолклористиката като културен „кръстопът” със специфични песни и мелодии. Носител на музикалната традиция е самобитният кавалджия от Грозден – Нейчо Георгиев (1923–1984), известен музикант в Карнобатския край от средата на миналия век, представител на поколението народни изпълнители, които усвояват музикалния майсторлък по естествен път. От малък свири край овцете докато води стадото, учи песните на майка си, усъвършенства се с „уроците” на Петър Парлъка, майстор-кавалджия от село Горица. Нейчо постепенно обогатява своя репертоар и става разпознаваем музикант.
Повече от 20 години работи като пощальон в селата Искра, Огнен и Грозден. Заедно с писмата и телеграмите в пощенската чанта носи и кавала. Не пропуска да посвири на семеен или селищен празник, участва в местни, регионални и национални събори, надсвирва се с най-добрите кавалджии, изпълнителските му качества са високо оценени. Лауреат е на прегледа на художествената самодейност в Бургас (1961), републиканския фестивал в София (1964), националния събор в Копривщица (1965), събора „Странджа пее” и др. През 1957 г. Нейчо Георгиев записва първите мелодии в Радио София – „Буенек”, „Ръченица” и „Сватбарска водена”. Следват записи с народния оркестър на радиото, които обработва композиторът Коста Колев. Благодарение на сътрудничеството им Колев често гостува в дома на талантливия музикант и дешифрира неговите оригинални хорà и ръченици.
Пазя силни впечатления от големия композитор Коста Колев. Когато идваше в къщи аз бях дете. Казваше на татко какво да изсвири и записваше всичко на ноти без да спира. Баща ми беше лъчезарен, топъл човек, хората го посрещаха с много обич. В нашия дом са гостували кавалджии като Стоян Чобанов, Стоян Величков и музиканти, които посещаваха събора на „Агликина поляна” край Сливен. От баща ми пазим любовта към народната музика в семейството. Съжалявам, че не беше разпространена достатъчно и сега не се популяризира,разказва Веселина Нейчева, дъщеря на кавалджията, която грижливо съхранява архив с награди, публикации в периодичния печат и грамофонни плочи. Във фонотеката на БНР са регистрирани 12 записа на Нейчо Георгиев. Сред тях са „Трите пъти”, „Хоро на пояс”, „Аз не съм дошъл, Марийке” и др. За неговата музика композиторът Ташо Барулов казва: Кавалът му звучи плътно и стабилно по целия тонов обем. В каба е спокоен, а във високия регистър – силен и напорист. Свири с точно премерена орнаментика по тракийски.
От 1968 г. самобитният музикант работи в завод „Петър Пенчев” в Карнобат. По това време списание „Читалище” пише: В обедната почивка в просторния двор всички се събират от една позната свирня, която разказва за Бакаджиците, за стадата, за Карнобатския край. Всички бяха закърмени с песента и майсторството, което показва кавалджията Нейчо Георгиев. Хората от Карнобатско го познават по музиката, а за грозденци той остана техен близък човек”. Земният път на изпълнителя завършва през 1984 г. Музикални наследници в семейството са внучката Нейка Митева, възпитаник на детската школа по гъдулка в Сливен и племенницата Стефанка Георгиева, преподавател по народно пеене в НУФИ „Филип Кутев” – Котел, където музиката на Нейчо Георгиев намира съвременни интерпретации в изкуството на млади професионално изявени музиканти.
В звуковия файл можете да чуете изпълнения на Нейчо Георгиев и разговор с неговата дъщеря Веселина Нейчева.
След тов а Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Ако ви се пие хубаво вино, извън празника на любовта и виното, защото алкохолът от грозде е сам по себе си е празник за душата и сетивата, задължително се отбийте в Момчилград . Там се намира единствената винарска изба в област Кърджали , а собственикът й Венцислав Драмалиев се отличава с ентусиазъм, креативен подход при..
Милко Бошнаков е не само музикален редактор в Радио Благоевград, но и отдаден народен певец, който се стреми да съхранява и популяризира българския фолклор. В последния си музикален проект той представя пет нови песни, сред които „Майчинко, стара майчинко“, „Карамфилчето“, „Сърце ми гори“, „Врано конче“ и „Кито, моме“. Освен това, към тези песни са..
На Сирни Заговезни в село Мезек ще се отбележи един от най-очакваните празници – "Кукери - бабушери". Традицията на този празник е възстановена през 2016 г., след дълго прекъсване, и днес продължава да радва местните и гостите на селото. За празника ни разказва Мария Христонева, секретар на читалище „Изгрев 1921“ в Мезек. „Празникът не се е провеждал..
В Ивайловград ще отбележи един от най-значимите си празници – Кукеровден. В квартал Лъджа, където се събира местната кукерска група, подготовката е в разгара си. Както всяка година, покрай Сирни Заговезни, тази година на 1 март, ще се чества този уникален обичай, който съчетава традиция, ритуали и добри пожелания за здраве и берекет. Ръководителят на..
Министърът на околната среда и водите Манол Генов отговори на питането за острата задушлима миризма, която предизвика тревога у кърджалийци преди дни. Като административно-формален обаче бе определен този отговор от секретаря на регионалната структура на „Продължаваме промяната“ Джевдет Мустафа. „От този отговор не става ясно най-важното според мене..
Песни, танци и стихове на турски, български и ромски ще има тази година в концерта , посветен на 21 февруари, Ден на майчиния език. Секретарят на НЧ "Юмер Лютфи" Мюзеки Ахмед: "Традиционно, нашето читалище "Юмер Лютфи" от години отбелязва Международния ден на майчиния език, 21 февруари, с песни, танци и стихове. Тази година ние решихме на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478