В казармата се сприятелихме с кавалджията Стоян Георгиев Величков от Зидарово, Бургаско. Бяхме най-добрите музиканти, любимци на 3000 души полк. В помещението имаше радиоточка и по нея обявиха конкурс за гъдулари в Радио София. Аз не исках, но Стоян каза: Тръгвай! Хората ще те питат къде отиваш с гъдулката, а ти ще отговаряш „на работа”, разказва Нено Иванов.
На 1 юни 1954 г. постъпва в оркестъра към Ансамбъла за народни песни при Радио София. Паралелно с работата в оркестъра музикантите Костадин Варимезов (гайда), Стоян Величков (кавал), Нено Иванов (гъдулка) и Йордан Цветков (тамбура) сформират инструментална група. От този период гъдуларят си спомня:
Приеха ме първа гъдулка, трета категория. Диригент на оркестъра беше Борис Петров. Той е от селото на Цвятко Благоев – Угърчин, Ловешко. Варимезов предложи да направим една камерна група, защото мелодиите от Бургаския край те ги знаят и аз от Стоян Величков – също ги знам. В края на 1954-та и началото на 1955 година сложихме името – Странджанска група. Тогава започнахме да кръщаваме и хорàта: „Гергебунарско хоро”, „Зидаровска ръченица”, „Дюлгерлийска” и т.н.
По това време Странджанската група е най-известният и предпочитан състав за звукозаписи в радиото, търсен е за изяви в страната и чужбина – концерти, семейни и селищни празници, съпровод на танцови състави. Като инструменталист Нено Иванов активно участва в концертни програми, свири на първия събор в Граматиково, акомпанира на изпълнители по време на националните събори-надпявания. За своите индивидуални записи музикантът разказва:
Когато започнах да записвам солово най-лесно ставаше с кавала, гайдата и тамбурата, но имам и записи с оркестъра. Балканджийската ръченица е обработена за гъдулка и оркестър. После записах „Дралфенска ръченица” и след записа диригентът Коста Колев ме попита за заглавието. Казах, че колегите Величков и Варимезов ги кръщават на селата си и аз реших да запиша ръченицата на родното ми село Дралфа.
Отговорното отношение към онова, което изпълнява, вероятно е причина Ненов Иванов да не записва често самостоятелно. Последните записи осъществява през 1989 г. – бавни мелодии върху познати песни: „Свекър Петкани думаше”, „Тръгнали ми са, тръгнали”, „Теньовата стара майка”, „Помниш ли мъри, Добро”. Иванов има и дългогодишна педагогическа дейност. Той е един от първите преподаватели по гъдулка в детско-юношеския ансамбъл „Изворче”. Ръководи състави в Кремиковци, Орландовци, село Томпсън, Софийско и оркестъра към Дома на транспортните работници в София. Днес не се разделя с народната музика, слуша младите изпълнители и се възхищава на таланта им:
Много добри музиканти има сега, голяма техника развиват. Като слушам младите музиканти ми се пълни душата. Едно време ние не свирихме по този начин и не сме предполагали, че един ден може да се достигне такава техника с тези селски народни инструменти. Музиката пак е хубава, но сега е по-технична, инструментите имат по-големи технически възможности. Който разбира от народна музика да продължава и да развива тази техника. В музиката – или можеш, или не можеш. 87-годишният гъдулар Нено Иванов често изминава разстоянието от София до родния дом в Дралфа, където продължава да звучи мелодията на бащината гъдулка. Разговора с Нено Иванов и негови записи от фонда на БНР може да чуете в звуковия файл.
.
Кърджали отново се докосна до магията на българския фолклор чрез впечатляващия концерт-спектакъл „Диви ягоди“ на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. Събитието, което се състоя пред пълна зала, донесе истински празник за сетивата и душата на публиката – среща с традицията, красотата и живата памет на България. Под художественото и..
За поредна година Родопи филм фест излъчва безплатно над 50 документални филма в Смолян, като този път фокусът е върху темата за хранене. Фестивалът ще се проведе от 10 до 13 юли в града, като за начало е открит в амфитеатъра пред Регионална библиотека „Николай Вранчев“ с премиера на канадския документален филм „Алманахът на..
Две млади кърджалийски авторки се пребориха със сериозна конкуренция и спечелиха престижни награди във второто издание на Международния литературен конкурс „Вълшебно перо“ – Париж 2025. Той е организиран от Българското неделно училище „Иван Вазов“ във френската столица и е под егидата на Министерството на образованието и науката на Р..
Следват уроците на Димитър Маринов, развял българското знаме в Холивуд , който продължава турнето си в страната. Във втората част ви представяме една успяла кърджалийка в Лондон, и то не къде да е, а в света на модата - Биляна Сакалиева. А Нурай Садулов, отново ще ни заведе в страната на любовта и виното с рубриката си "Франция, мон Амур"...
Народната певица Анастасия Гайдева представи най-новата си авторска песен, посветена на своята баба Райна – жена, олицетворение на българската женственост, сила и родова традиция. „Райнина песен“ е по текст на самата изпълнителка, музиката е създадена съвместно с Валери Дуев, а аранжиментът е дело на Виктор Йорданов – Кардама. „От доста време имах..
На 21 юни центърът на Старцево ще се превърне в сцена на багри, ритми и емоции. За втора поредна година в родопското село ще се проведе фолклорният танцов фестивал под надслов „Мало и голямо играе – Старцево се цяло люлее“. Организатор на събитието е сдружение „Красиво Старцево“. „Миналата година организирахме фестивала за първи път и се проведе на..
Младият изпълнител на родопски фолклор Антон Гудов представи първия си самостоятелен албум, озаглавен „Родопски корени“. В него са включени девет автентични песни, изпети с уважение към традициите и характерното звучене на Родопите. Албумът е плод на дългогодишна работа, теренни проучвания и вдъхновение, черпено от родовата памет. „Всъщност трябва да..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478