В казармата се сприятелихме с кавалджията Стоян Георгиев Величков от Зидарово, Бургаско. Бяхме най-добрите музиканти, любимци на 3000 души полк. В помещението имаше радиоточка и по нея обявиха конкурс за гъдулари в Радио София. Аз не исках, но Стоян каза: Тръгвай! Хората ще те питат къде отиваш с гъдулката, а ти ще отговаряш „на работа”, разказва Нено Иванов.
На 1 юни 1954 г. постъпва в оркестъра към Ансамбъла за народни песни при Радио София. Паралелно с работата в оркестъра музикантите Костадин Варимезов (гайда), Стоян Величков (кавал), Нено Иванов (гъдулка) и Йордан Цветков (тамбура) сформират инструментална група. От този период гъдуларят си спомня:
Приеха ме първа гъдулка, трета категория. Диригент на оркестъра беше Борис Петров. Той е от селото на Цвятко Благоев – Угърчин, Ловешко. Варимезов предложи да направим една камерна група, защото мелодиите от Бургаския край те ги знаят и аз от Стоян Величков – също ги знам. В края на 1954-та и началото на 1955 година сложихме името – Странджанска група. Тогава започнахме да кръщаваме и хорàта: „Гергебунарско хоро”, „Зидаровска ръченица”, „Дюлгерлийска” и т.н.
По това време Странджанската група е най-известният и предпочитан състав за звукозаписи в радиото, търсен е за изяви в страната и чужбина – концерти, семейни и селищни празници, съпровод на танцови състави. Като инструменталист Нено Иванов активно участва в концертни програми, свири на първия събор в Граматиково, акомпанира на изпълнители по време на националните събори-надпявания. За своите индивидуални записи музикантът разказва:
Когато започнах да записвам солово най-лесно ставаше с кавала, гайдата и тамбурата, но имам и записи с оркестъра. Балканджийската ръченица е обработена за гъдулка и оркестър. После записах „Дралфенска ръченица” и след записа диригентът Коста Колев ме попита за заглавието. Казах, че колегите Величков и Варимезов ги кръщават на селата си и аз реших да запиша ръченицата на родното ми село Дралфа.
Отговорното отношение към онова, което изпълнява, вероятно е причина Ненов Иванов да не записва често самостоятелно. Последните записи осъществява през 1989 г. – бавни мелодии върху познати песни: „Свекър Петкани думаше”, „Тръгнали ми са, тръгнали”, „Теньовата стара майка”, „Помниш ли мъри, Добро”. Иванов има и дългогодишна педагогическа дейност. Той е един от първите преподаватели по гъдулка в детско-юношеския ансамбъл „Изворче”. Ръководи състави в Кремиковци, Орландовци, село Томпсън, Софийско и оркестъра към Дома на транспортните работници в София. Днес не се разделя с народната музика, слуша младите изпълнители и се възхищава на таланта им:
Много добри музиканти има сега, голяма техника развиват. Като слушам младите музиканти ми се пълни душата. Едно време ние не свирихме по този начин и не сме предполагали, че един ден може да се достигне такава техника с тези селски народни инструменти. Музиката пак е хубава, но сега е по-технична, инструментите имат по-големи технически възможности. Който разбира от народна музика да продължава и да развива тази техника. В музиката – или можеш, или не можеш. 87-годишният гъдулар Нено Иванов често изминава разстоянието от София до родния дом в Дралфа, където продължава да звучи мелодията на бащината гъдулка. Разговора с Нено Иванов и негови записи от фонда на БНР може да чуете в звуковия файл.
.
Директорът на Средно училище „Йордан Йовков“ Людмила Чаушева, представи на националния форум „Ние сме бъдещето“ добра практика по предприемачество, разработена и внедрена в школото в Кърджали. Форумът се проведе в Габрово, а организатори бяха Регионално управление на образованието, Фондация „Джуниър Ачийвмънт България“ (JA Bulgaria), Община..
Във втората част на предаването Нурай Садулов ни отвежда на романтична разкодка в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, мон Амур!". Очакват ни още изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Кметове на населени места само от ДПС - Ново начало са получили ДМС и това е смущаващо, каза Ресми Мурад, областен лидер на Движението на формацията около Ахмед Доган. По думите му става въпрос за допълнително материално стимулиране на кметове на кметства, които са постигнали добри резултати за движението на Пеевски. "Тук става въпрос за..
Сезонът на туршиите е в разгара си, а студеното време в момента способства зелето да втаса. Много домакини нямат нито време, нито сили, за да правя т кисело зеле, което се претака и се чака , за да стане готово. По-лесно е да затворят туршия със зеле в буркан и. Ако вложат и малко естетика, се получават едни чудесни шарени буркани, пълни със..
Човекът от Новото начало има влияние в ГЕРБ, коментира пред Радио Кърджали Павлин Кръстев, депутат от Алианса за права и свободи. “Ние сме част от тези партии, които подкрепят този санитарен кордон около Делян Пеевски, освен ГЕРБ, което е много притеснително за техните избиратели. Все пак те бяха тези, които не искаха да чуват за Делян Пеевски..
В последните няколко години заради продължителните засушавания, високите температури през лятото и липсата на валежи, са причините, които довеждат до по-ниските нива на язовирите, като цяло, в това число и язовир „Студен кладенец“. Това каза в отговор на запитване от Радио Кърджали Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски..
Липсата на валежи не е основната причина за маловодието в язовирите. Това сочат наблюденията на метеоролозите. Тази година валежите в областите Кърджали, Хасково, Ямбол са в повечето месеци под нормите. Особено през зимните месеци – януари и февруари, те са значително по-ниски дори от ниските валежи, средни за страната. Това обясни доц. Лилия..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478