Агоп Узунбохосян: Даваме ли си сметка, ако пратим космонавт, какво ще се върне в българската индустрия

Иначе казано, с навлизането на новите технологии и подобрението им се променя и акцентът на самата астрономия?

Не само се е променил акцентът на самата астрономия, но се променя и акцентът на работата на нас, които популяризираме и обучаваме ученици и студенти. За да може те да бъдат в крак със съвременната наука, със съвременните технологии.

Могат ли учениците да прилагат знанията си в училище при положение, че работят със съвременни технологии? Използват ли се в училище такива технологии?

Много е трудно във всяко едно училище да въведем тези технологии. Въпреки че на някои места вече има електронни микроскопи и подобни съоръжения. Цифровите фотоапарати не са нещо екзотично за голям клас от хора така, че нещата които тук учат и усвояват могат да им послужат и през учебната година. И едно от нещата които искаме да направим тук е като се приберат в градовете от които идват да могат самостоятелно да работят.

Има ли деца които са с траен интерес към астрономията, заради лятната школа?

Целта на тази школа не е да произвеждаме астрономи, но в крайна сметка някои от тях поемат по пътя на професионалната астрономия, някои от тях стават физици в различни браншове на физиката, но някои от тях взимат много по-различни професии. Стават лекари, инженери, учители и т.н.

Мислите ли, че днешното образование е насочено към кадрите от които се нуждае държавата?

Аз не искам да правя оценка, така да се каже нямам право да направя оценка за съвременното образование, но категорично мисля, че неглижирането на физиката и природните науки в средното училище не са нещо добро. Ние знаем, че всяка година на България й трябват около 10 000 – 15 000 ИТ-специалисти, инженери и хардуеристи,а в същото време завършват около 5 000-6 000. И обратно на България й трябват около 5 000-6 000 икономисти и юристи, а завършват над 10 000. Това не е добър показател. Вярно е, че популярността в изучаването на природни науки в целия свят, като че ли е спаднала. Тези данни ги взимам от едно интервю на Теодосий Теодосиев

Така например, ние ако искаме да пратим космонавт или космически апарат, даваме ли си сметка какво след това ще се върне в българската индустрия. Разбира се, обикновения човек си казва „Ние нямаме, например „а“ и „б“, пък хвърляме пари за един космически апарат“, но това са хвърлени пари на вятъра ако те не се върнат обратно в индустрията. Ако те се върнат, това са реализирани средства. Така например, от програмата „Аполо“ американците от всеки инвестиран долар са си върнали около 7-8 долара, т.е. възвръщаемостта е очевидна.