Преди седмица над село Гела, на Илинденските поляни се проведе 17-то издание на гайдарския събор надсвирване. Самият събор, като родова среща на хората от Гела, Широка лъка и околните села има над 100-годишна история. На събора си дадоха среща учители, гайдари и техните ученици. На събора се отбелязаха 100 години от рождението на прочутия гайдар от Гела бай Дафо Трендафилов. Той е роден на 17 януари 1919 г. На гайда се научава да свири на 14-годишна възраст. През 1965 г. Дафо Трендафилов става майстор на гайди, като през целия си живот изработва над 800 каба-гайди.
През 1971 г., когато се открива Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, Дафо Трендафилов става първият учител по гайда. Работи в училището 21 години, през който период има над 250 ученици. Той обучавал младите гайдари по слухово-подражателния метод.
От сцената на Илиндеските поляни зам. кмета на Смолян Венера Аръчкова откри събора. В словото си тя спомена за големия гайдар бай Дафо Трендафило, който е бил неизменна част от този събор през годините.
Журито в гайдарското надсвирване на Гела бяха Щильон Неделчев, гайдар и преподавател в НУФИ Широка лъка, Ангел Герзилов от ансамбъл "Манол Радичев", Тодор Кайков, ръководител на гайдарски състав "Дельо хайдутин" и проф. Милчо Василев.
На събора в Гела освен родовите срещи, си дават среща и учител със своите ученици. Там до параклиса „Св. Пророк Илия“ гайдаря Стоян Маринов препитваше и се упражняваха заедно с ученика си Стойко Вангелов. С музиката си събираха около тях съборяни, удивени от звука на гайдата.
Млади таланти с каба гайди от музикалното училище във Варна се представиха на гайдарския събор над село Гела. Това са Стоян Атанасов, Йордан Димитров и Александър Тодоров.
Един млад гайдар и наследник на музикантски родопски род е Костадин Кисьов, на 14 години от Смолян.
Може да чуете повече в прикачения звуков файл.
Харесайте страницата на предаването "Полет над Родопите" във Facebook. Последвайте страницата и в Instagram
Широка лъка отново ще се превърне в сцена на един от най-колоритните кукерски празници в България – Песпонеделник. Всяка година, в първата неделя на март, селото оживява с магията на древните традиции. Маскирани мъже, облечени в страховити костюми и украсени с чанове, гонят злите сили и приветстват пролетта. Звуците на хлопките, народната музика и..
След тов а Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Ако ви се пие хубаво вино, извън празника на любовта и виното, защото алкохолът от грозде е сам по себе си е празник за душата и сетивата, задължително се отбийте в Момчилград . Там се намира единствената винарска изба в област Кърджали , а собственикът й Венцислав Драмалиев се отличава с ентусиазъм, креативен подход при..
Милко Бошнаков е не само музикален редактор в Радио Благоевград, но и отдаден народен певец, който се стреми да съхранява и популяризира българския фолклор. В последния си музикален проект той представя пет нови песни, сред които „Майчинко, стара майчинко“, „Карамфилчето“, „Сърце ми гори“, „Врано конче“ и „Кито, моме“. Освен това, към тези песни са..
На Сирни Заговезни в село Мезек ще се отбележи един от най-очакваните празници – "Кукери - бабушери". Традицията на този празник е възстановена през 2016 г., след дълго прекъсване, и днес продължава да радва местните и гостите на селото. За празника ни разказва Мария Христонева, секретар на читалище „Изгрев 1921“ в Мезек. „Празникът не се е провеждал..
В Ивайловград ще отбележи един от най-значимите си празници – Кукеровден. В квартал Лъджа, където се събира местната кукерска група, подготовката е в разгара си. Както всяка година, покрай Сирни Заговезни, тази година на 1 март, ще се чества този уникален обичай, който съчетава традиция, ритуали и добри пожелания за здраве и берекет. Ръководителят на..
Министърът на околната среда и водите Манол Генов отговори на питането за острата задушлима миризма, която предизвика тревога у кърджалийци преди дни. Като административно-формален обаче бе определен този отговор от секретаря на регионалната структура на „Продължаваме промяната“ Джевдет Мустафа. „От този отговор не става ясно най-важното според мене..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478