В Исторически бележник Златоград е споменат като Беловидово. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере. Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.
Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която през 1977 г. е включена в Златната плоча на Вояджър като музикално послание от Земята към далечния космос. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите - „Успение Богородично“ - построена през 1834 година, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите.
Ако искате да се запознаете с възрожденския „прототип“ на днешния таблет, или пък искате да усетите чара на отколешното образование и учителската мода от 19 век, е добре да посетите някогашното Взаимно училище, с подредена Музейната сбирка. Може би няма да се учудите, ако ви кажа, че тя е втората по рода си у нас, след тази в Априловската гимназия в Габрово. Експозицията е разположена на два етажа и в нея може да се види възстановка на класна стая с типичните учебни пособия, учителска стая, всекидневна на семейството на учителя и мястото, където са си почивали учителите - открит кьошк, част от просторна веранда. Сградата на Взаимното училище в Златоград е построена с дарения и доброволен труд. То е и първото светско училище в Южна България.
Ема Александрова, уредник в музея на просветното дело в Златоград ни запозна с характерните особености на Взаимното училище, построено с дарения и доброволен труд на златоградчани през 1852 г. Освен всичко останало, в музея се пазят и книги с преписки, вещи, снимки и документи за историята на Златоград. Общо тук се съхраняват над 3500 музейни експоната.
По старите калдаръмени улички на Стария Златоград може да видите малки дюкянчета, работилнички - тъкачница сарач, ножар, златар. Тук е развито Абаджийството. Това е вид занаят, при който се изработва аба - дебел тепен вълнен плат, използван за производството на мъжки дрехи. Занаятът е особено популярен в България, застъпен в балканските и подбалкански селища, силно развит в края на 18 и началото на 19 век. Тъкането на шаяк и аби в миналото е тясно свързано с облеклото на населението. То е едно от постоянните домашни занаяти. Затова се отбиваме при Здравка Чолакова - терзийката, за да разберем повече за родопската носия.
Не може да посетите родопското градче и да не опитате Въртяното златоградско кафе на пясък. Една ориенталска традиция, пренесена в Родопите от Сирия, която Етнографският ареален комплекс в Златоград поддържа вече повече от 17 години. Между старите бели къщи на Беловидово, където се събират две малки тесни улички, се намира кафето на пясък. За това как и защо майсторът на въртяното кафе - Кардашлъка, е пренесъл тази традиция преди повече от век ни разказва Ваня Печева - жената, която ще ви сервира по атрактивен начин това кафе, и която дотолкова е усвоила занаята, че може със затворени очи да завърти таблата с малките чашки на нея, без да падне и една капка от гъстата черна течност.
Малкото кафене в стария Златоград е като местната социална мрежа. Всеки идва тук, за да се види с приятели и познати, разказва Ваня Печева.
Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в Етнографския ареален комплекс се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника. В центъра на града се извисява паметник на Делю войвода прегърнал вълюбената му Глфие, а срещу тях преди 2-3 години откриха паметник на космическата песен "Излел е Делю хайдутин".
Чуйте повече в прикачения звуков файл.
На 25 януари, се навършват седем години от кончината на известната тракийска певица Кичка Савова. В нейна памет и като израз на уважение към нейното творчество, Надя Щегрова,секретар на читалище “Изгрев - 1928”, в родното село на певицата – Сладун, сподели спомените си за нея. „Чест и удоволствие е да говоря за Кичка Савова. Тя беше невероятен човек,..
Тази сутрин остра и задушлива миризма притесни жителите на Кърджали. Лошата миризма беше усетена в централната част на града, както и в районите на Източната промишлена зона. Сигнали за инцидента постъпиха както в Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, така и в медията ни. Директорът на РИОСВ – Хасково, г-жа Мариана..
Темата за въвеждането на оценка за дисциплина се оказа голяма колкото света и противоречива почти още толкова. Това доказва мащабите на значимостта ѝ. Дискусията тепърва започва, убедени са представители на всички гледни точки.
“Израз на недоумение и разочарование изпитах от факта, че в избраното на 17 януари правителство има само една жена министър, тъй като с този факт реално България се оказва на върха на неприятна класация в Европейския съюз, където ще делим 2-о място с Чехия. Там има само една жена министър на отбраната, също равностойна число и като следваме..
Волята на хората е да има редовен кабинет, той има вероятност да изкара и цял мандат, коментира новото правителство "Желязков" областният лидер на БСП в Кърджали Милко Багдасаров. БСП, по думите му, е станало по-прагматично, а и ГЕРБ-СДС не е същото, тъй като са направили много компромиси, за да отговорят на исканията на хората. С Милко..
Потребителите, които получават заплашителни имейли с предупреждения за съд при отказ да приемат пратка, да не изпадат в паника, а да извършват проверки, съветва Габриела Руменова от платформата "Ние, потребителите" по повод множество сигнали и запитвания след покупки по време на празниците. Съобщенията гласят, че получателят трябва..
Преди време ви срещнахме с музиканта Я вор Русинов, който живее в обезлюденото село Горно Луково само с още няколко жители и съпругата си. Преди пет години животът в града ги накарал да изберат малкото населено място. Заради новия лукс - тишината, природата и спокойствието. Както и домашните домати, тиквички и лук, които нямат нищо общо..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478