Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На този ден честваме раждането на Сина Божий – Иисус Христос.
Празникът започва в полунощ с обичая коледуване. В него вземат участие ергени, годеници и наскоро женени мъже. Подготовката на коледарите започва още от Игнажден, като те разучават коледни песни, създават коледните групи и се определя водач на всяка от тях – като той трябва да е женен. Най-често те се състоят от старец, баба, гайдар, трохобер и четници певци. Всеки от тях изпълнява определена задача – старецът и бабата размиват семейството, трохоберът събира даровете, четниците изпълняват коледни песни, а гайдарът свири. В някои региони на страната те се правят на котараци, за да известят, че пристигат. С празнично облекло и с китки на калпаците те тръгват по къщите, като започват винаги от къщата на най-личния човек – кмета, попа, учителя. Изпълняват коледни песни за здраве, щастие и обилна реколта.
Стопанинът на дома ги кани около трапезата и черпи мъжете с вино, а после ги дарява с колачета, пари, месо, брашно и други. Домакинята им дава пшеница, която да поръсят из къщата, за да се народи през следващата година.
Времето за коледуване започва в полунощ на Бъдни вечер и продължава до изгрев слънце на Коледа.
Изпълнителката на беломорски тракийски песни Кера Станкова се връща назад в детството и разказва как са посрещали Коледа в родното село Воденци. Дори тя самата ходела да коледува.
Денят преди Коледа, с който завършва продължителния коладски пост, се нарича Суха Коледа, Детешка Коледа.Бъдни вечер е първата кадена вечеря и един от най-почитаните семейни празници. Съществено място в неговата структура заемат обредите, свързани с домашния огън, с обредната трапеза и с коледуването на деца и ергени.Няколко дни преди Коледа стопанинът на дома отсича дебело дърво, което трябва да поддържа буен огънят през цялата коледна нощ. Пепелта от него не се изхвърля, защото според поверието тя е лековита и стимулира плодовитостта. С нея се пръскат напролет нивите, за да дават повече реколта. Ястията са постни - сарми, варен фасул, леща, царевица или пшеница, подсладени със сусам и орехи - кешкек. На трапезата се слагат още сушени плодове, орехи, чесън, стафиди.Около трапезата се нарежда цялото домочадие. Най-старата жена в семейството запалва свещ върху обредния хляб и прекадява ястията с поставен върху керемида или палешника на ралото тамян. В Смолянско коледуват главно деца - момчета и момичета, водени обикновено от някои баща, коледар или учител.Обхождането на селото от коледарите става от полунощ. Коледарски групи не влизат само в онези къщи, където е починал човек, от чиято смърт не е изминала една пълна година. Ръководителката на групата за автентичен фолклор „Дунята“ от село Черничево, разказва за традициите от нейното детство.
Богато отрупана е трапезата на Бъдни вечер и Коледа и в пазарджишкото село Варвара. Там за Коледа подготвят кокошка с кисело зеле. В първия ден от Коледата в читалището на селото се провежда така нареченото "дервишко събрание". На това събрание се избират костюмите на дервишкият ансамбъл. Те са строго определени за всеки един от участниците. Това са местни автентични кукерски игри, които са чисто езически ритуали за прогонване на злите духове, носене на човешка надежда за повече здраве, за повече берекет. Целта на традицията е дервишите да изгонят всичко лошо, което се е случило през изминалата година - да си отиде и никога повече да не се връща и през новата година да има от всичко в повече. Да е сита, мирна и честита.
94-годишната Калинка Янчева и приятелката ѝ Кипра Иванова разказват за Коледните празници във Варвара. Селото е разположено в полите на Западните Родопи на северния склон на рида Алабак.
Весели Коледни празници!
Харесайте страницата на предаването "Полет над Родопите" във Facebook. Последвайте страницата и в Instagram
В навечерието на най-вълнуващата седмица за зрелостниците – седмицата на баловете – разговаряме с абитуриентката Есиен Гюрсес от СУ „Петко Рачов Славейков“ в Кърджали. Тя разказва за емоциите около абитуриентския бал, предизвикателствата при подготовката и големите планове след дипломирането. 5 рокли за 5 събития: подготовката започва..
На вечер с публициста, поет и учител Николай Милчев ни кани винарската изложба в Момчилград, на 23 май, Ден на българската просвета и култура, и на славянската писменост от 18 часа. Елате на вечер с майстора на метафората, танцуващия с думи различен поет Николай Милчев, приканват организаторите. И обещават словомъдрието,..
По-скоро проблематичен очаква да е предлаганият нов учебен предмет за задължително обучение „Добродетели и религии“ Марина Димова, преподавател по философия и гражданско образование в Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали. „На пръв поглед предлаганата програма изглежда грамотно написана, с инфографики и с причини за въвеждане,..
Фолклорният дух оживя в свиленградското село Мустрак, където се провежда третото издание на фестивала „Запели са, заиграли край Сакара“. Традицията отново събра десетки самодейни състави, певци, танцьори и почитатели на българския фолклор от различни краища на страната. Фестивалът се утвърждава като цветен празник на родолюбието, музиката и танца. За..
В Хасково се продължава 59-ото издание на Националния събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“. Емблематичният парк „Кенана“ отново се превърна в сцена за самодейци и професионални изпълнители от цялата страна, които прославят българските песни, танци и традиции. Началото на тридневния събор беше поставено още в петък вечер с концерт..
Малките таланти от школата по народно пеене „Китка виена“ при НЧ „Кирил Маджаров – 1866“ в смолянския квартал Устово направиха своя първи голям скок на национална сцена. Под ръководството на преподавателката Елена Каневска, децата взеха участие в Националния песенен фолклорен конкурс „Пролетна дъга“ в село Куртово Конаре. „За повечето от тях това беше..
В Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян за първи път се проведе „Парад на носиите“, който събра близо 15 участници от различни населени места в област Смолян. Всеки от тях представи своя автентична носия – наследена и съхранена от предци си. Най-старата носия, показана по време на събитието, е на повече от 120 години и е собственост на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478