Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания и пословици. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за здраве и щастие в семейството. Могат да коледуват както големи така и малки момци. Те ходят от къща на къща и пожелават на стопаните здраве, щастие, много имане.
След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай,
„От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!“
Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните, болните или на църквата, училището и читалището.
И тази година коледарите от НЧ „Родопски фар -1938“ кв. Гледка обиколиха домовете в кърджалийския квартал, като наричаха за здраве във всеки дом. Така групата от 15 коледари събра много дарове и парични средства. На зазоряване, след като приключиха коледуването момчетата се събраха и решиха събраните 1000 лева да ги дарят за лечението на болно дете от Кърджали.
За традицията на коледуването в Гледка, за благородната инициатива на коледарската група разказват двамата коледари Георги Краев и Димитър Вутов в прикачения звуков файл.
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Може ли стевията да се превърне в новата култура на Източните Родопи и да замени тютюна като поминък? В търсене на отговора на този въпрос се обединяват училище, научни институти, държавна и местна власт. В Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали беше обявено официалното подписване на тристранен договор за сътрудничество със Земеделския..
В края на октомври фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян обяви конкурс за певица (първи сопран) и за танцьори и танцьорки. Директорът и хореограф на ансамбъла, Сийка Василева, съобщи, че са се явили кандидати, но само част от тях отговарят на изискванията. „Имаше желаещи, но като се има предвид, че се работи за минимална заплата желаещите са малко...
Обновеният физкултурен салон в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в град Неделино беше официално открит в присъствието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Поводът за визитата му беше както новото спортно съоръжение, така и разширението на STEM центъра към училището. По думите на кмета на Неделино Боян Кехайов, обновяването на спортния..
Съвременната молекулярна биология навлиза в нов етап, в който синтезът на ДНК вече е ключов инструмент за медицината, биотехнологиите и научните иновации. Д-р Виолета Йорданова, молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – Кърджали, представя най-новите подходи и технологии, чрез които учените създават изкуствени ДНК фрагменти в..
След завършване на средното си образование Ели Мюмюн е приета в Американския университет в Благоевград и заминава на студентска бригада, което става нейният първи контакт с Америка. Първоначално работи в Бостън, впоследствие се установява в Ню Йорк и Лос Анджелис и така сбъдва детската си мечта. Минава през различни професии – от..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478