На фронта срещу COVID-19: Битката на медиците от първо лице

Лекарите напоени с пот и медицински сестри, които се грижат за заразените с COVID-19, бързо стигнаха до олицетворение на героизма и трагедията на пандемията на коронавирус. Всички ние неизменно ще помним тези здравни работници и тяхната саможертва и устойчивост на предните линии дълго след като COVID-19 избледнее. Те се подлагат на риск от зараза, често без необходимото оборудване, с което да защитят себе си или ресурсите за лечение на много от пациентите им. Какво е да се работи на първа линия в борбата с такъв невидим враг разказва Евелина Ковачева, анестезиологичен асистент в УМБАЛ „Каспела” Пловдив.

„ За мен работата на първа линия с този вирус е едно лично предизвикателство, понеже работата се различава от тази, която стандартно вършим в ежедневието си. Тя е един допълнителен опит и изпитание на психиката и възможностите ни”

Как се чувствате и страхувате ли се посрещайки COVID-19 в лицето?

 „Страх е последното чувство, което може да се изпита от един медицински работник, според мен. Страх по-скоро се поражда единствено и само около неизвестното около самия вирус и от това дали ще можем качествено да си свършим работата за да запазим всеки един човешки живот.”

Какво усетихте, когато за първи път погледнахте коронавируса в очите посредством пациентите си?

„Чувството, което изпитваш по принцип не може да се опише. Почувствах, че тези хора наистина имат нужда от нашата помощ и от грижата, и че ние сме тяхната надежда заедно да се преборим срещу болестта и да се справим със създалата се ситуация.”

Според вас подценява ли се заразата от Българите?

„Заразата не е никак за подценяване. Много адекватни мерки се предприеха съвсем навреме от Кризисния щаб, за да се органични разпространението на COVID-19, но спрямо обществото ни моето мнение се различава, защото явно сме такъв народ. Българинът винаги подлага под съмнение всичко което се случва. Дори когато медиите ни предоставят информация на самата зараза и в другите държави. Според моите наблюдения се различават две групи хора. Едните спазват мерките и се интересуват спрямо развитието на ситуацията. Вторите дори не вярват, че COVID-19 е реален. Точно тази група подценява тази ситуация. „

Беше ли допълнителен стимул за вас ръкопляскането от терасите?

„Всяка една признателност и благодарност независимо под каква форма е от страна на хората е огромен стимул за нас. Бих се радвала обаче, когато и обикновеното ежедневие настъпи отново да имат добро отношение към нас. Не говоря за аплодисменти а за едно нормално отношение, понеже всички ни е известно това, че постоянно се съобщава за побой над медици и лошо отношение.”

Бройката на лекарите заоблели от COVID-19 нараства. Не се ли притеснявате, че може да се заразите и да станете приносител и пример за това, колко лоша може да бъде епидемията?

„Не се страхуваме понеже сме защитени от гледна точка на екипировка. Наясно сме с начина на разпространение, затова са взети всички мерки да не се превръщаме в заразоносители. Проведени са ни и инструкции как да обличаме и събличаме самата екипировка, така че да не се заразим. Осигурено е всичко спрямо дезинфекцията на самите помещения, както и за нас самите. Няма причина да се притесняваме, че ще се заразим.

Достатъчно адекватна защита ли е екипировката, която носите?

„Защитата бих казала, че е на едно много високо ниво. Бих казала първокласна. Всичко необходимо за защитата ни е осигурено и не се прави компромис с това, както трябва да е навсякъде и във всяка една болница."

Как коронавируса се отразява върху вас и като цяло борбата срещу COVID-19 кара ли ви да се чувствате по отдадени на професията?

„ Ние винаги сме били отдадени на професията, независимо от ситуацията в която  се създава. В противен случай ако не сме отдадени не можем да работим тази професия. Неизменно това ни се отразява психически и физически. Ние сме много по-натоварени отколкото по принцип. Но това чувство, че си помогнал на някого да се пребори със заболяването не може да се съпостави с умората.”

Имайки в предвид факт, че все още няма ваксина, в лекарите прокрадва ли се онова чувство, че не могат да направят достатъчно за пациентите си?

„Лекарите ни са едни съвременни супер герои. Независимо от това, че липсва ваксина те не са спирали да се интересуват от COVID-19 и да изчитат тонове информация и да търсят алтернатива за лечението. Подходът към всеки един пациент е доста индивидуален. Лекарите правят всичко по силите си да не се породи такова чувство, че не могат да направят достатъчно.”

Накрая лично вие какъв апел искате да отправите?

„Личният ми апел към всички е да имат още съвсем малко търпение. Всичко е бъде наред съвсем скоро. Просто спазвайте правилата.”

Чуйте цялото интервю на Ангел Шенков с Евелина Ковачева в звуковия файл.