В читалището в град Мадан се обучават на народно пеене над 30 деца. Всички те водени от любовта към фолклора всяка седмица по няколко пъти посещават културното средище. Репетициите се посещават и от деца в детската градина, които идват само да слушат и гледат, как по-големите пеят родопските песни и запленени от магията на песента остават и продължават традицията на фолклора. В тези дни на национална пандемия репетициите се посещават от малко деца, главно тези които се готвят за участие в някой предстоящ конкурс. Те изпълняват, както хорови песни така и индивидуални, като запеят всички заедно гласовете им се сливат в един и звучат като медни чанове огласящи планината.
Карина Минчева, Валерия Делчева, Семира Керменова, Ралица Дурева, Кристияна Димитрова, Емили Койнарчева и Ивалина Атанасова, всички на различна възраст, но ги обединява едно – любовта към фолклорната песен. С прекрасните си гласове имат спечелени безброй медали, като едни от последните им участия от където са се завърнали с медали са „Орфеево изворче“ в Стара Загора и „Широка лъка пее, свири и танцува“.
Родопската песен звучи по-въздействащо, когато е под звуците на гайда. Пленен от мелодията на този старинен инструмент, от три години 16-годишния Стилян Дюлгеров се учи да свири на гайда при Тодор Кайков, като вече до толкова е усвоил инструмента, че ходи по участия. Самия Стилян казва, че за една неделя взел решението да се запише на уроци по гайда.
„В началото беше трудно, свирех ужасно. Нашите вкъщи се дразнеха, като се упражнявах, но се научих горе-долу да свиря. Знам доста песни, но винаги има какво още да се учи. Много харесвам да свиря сред природата. Там, сякаш гайдата звучи друго, по-хубаво“, разказва младият гайдар.
Бистра Панджилова е вокален педагог и ръководител на детската фолклорна група към НЧ „Иван Вазов – 1999“ гр. Мадан. От самото основаване на читалището Панджилова работи в читалището. Родом е от село Виево. Нейният път във фолклора започва от детско-юношески фолклорен ансамбъл „Орфей“ – Смолян (ДЮФА) , след това продължава в Националното училище за фолклорни изкуства Широка лъка, в първия випуск на училището. Продължава до край образованието си, като записва и висшето си образование в Музикалната академия в Пловдив. След завършването е назначена, като учител по музика в Мадан. Тогава създава и първата си група.
„Константин Шопов издирваше и прослушваше деца от Смолян и региона за сформирането на (ДЮФА). Така с моята учителка по музика попаднах на това прослушване. Една година бях в Смолян. Там учих. И следващата година откриха музикалното училище в Широка лъка. Кандидатствах и ме приеха. Тогава Константин Шопов беше и първия директор. Аз съм една от седемте момичета от първия випуска на училището. Първия ми учител беше Костадин Дурев. Широколъшки лекар, който ни научи на много родопски песни. Той имаше много записи в Радио София. Последствие имах и други учители Лиляна Раденкова, Парашкевица Ковачева, спомня си Бистра Панджилова.
Съученички на Бистра Панджилова са били Соня Балабанова, която днес е учител в музикалното училище, Санда Илиева, която поела пътя към Добруджа и Добруджанския ансамбъл, Мария Каменова, която е работила в ДЮФА, като учител в СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив, а днес е част от ансамбъл „Еподай“, като диригент на хора и преподавател в школата по пеене. Другите момичета от класа на Бистра, също се занимават с фолклорна дейност, в Тервел , в САЩ.
„Всеки път когато се връщам в Широка лък изплуват ученически спомени. Училището ни беше в основното училище в Широка лъка, после в конака. Спахме по къщите. Тогава, все още я нямаше новата сграда на училището, а и общежитието след това“, разказва вокалният педагог от Мадан.
Бистра казва, че работата с деца не е трудна. Когато го има желанието, трудностите са по-малко. Винаги съм готова да откликна на тяхното желание и имам търпението най-вече. Това е много важно.
„Родопската песен ни вълнува от деца и може би до края на живота. Така, че фолклора е магия! Завладеели те веднъж, няма пускане“, в това е убедена учителката по пеене от Мадан Бистра Панджилова, която винаги е готова да покаже тази магия на още едно дете.
Може да чуете цялото интервю и песни в прикачения звуков файл.
Във втората част на предаването продължаваме с два ирландски рецепти - яхния и скоун, който прилича на малка курабийка. Ще научим и легендата за келтската арфа, населявана от леприкони и какво знаят за Ирландия най-малките. Ще обогатим знанията си и за зъбите, които живеят в дивечовъдно стопанство "Женда". Очаквайте ни..
От 18 до 20 юли амфитеатралната сцена в центъра на Приморско ще бъде домакин на шестото издание на Националния музикален и танцов фестивал „Фолклорна плетеница“. Събитието се организира от Община Приморско и сдружение „Атлиманска огърлица“, с изцяло финансовата подкрепа на общината. Фестивалът има конкурсен характер и събира на едно място изпълнители..
В топлата атмосфера на „Алибеевия конак“ в Смолян, пред подбрана публика от роднини, приятели и фолклорни дейци, прозвучаха стари, почти забравени родопски песни, възродени с любов и отдаденост от трио гайдари с име, което вече се помни – „Троица братя“. Триото – Ангел Николов, Емануил Пунев и Тодор Михайлов – представи песни, събирани от стари..
Христо Георгиев от Средно училище „Йордан Йовков“ бе избран да представлява учениците от Южен централен район в Управителния съвет на Националния ученически парламент. Той и ученик от Смолян спечелиха изборите за нашия регион и ще бъдат двамата представители от Южен централен район в управлението на организацията. „Желаех да стана..
Село Полковник Серафимово отново стана център на родопската песен. В рамките на седмото издание на фолклорния фестивал „С песните на Георги Чилингиров“, десетки изпълнители и състави от региона се събраха, за да почетат делото на един от най-значимите гласове на Родопите. Сред тях бе и фолклорната група към читалище „Кирил Маджаров“ – Смолян, водена от..
Тази събота, 5 юли, в центъра на село Баните ще се проведе Фестивалът на родопската кухня, организиран от община Баните. Началото е в 18:00 часа, а програмата обещава богато меню, фолклорна музика и неподправена родопска атмосфера. „Фестивалът вече пет години е символичното начало на летния туристически сезон при нас. Читалища, хотелиери и общинска..
Пазарът на недвижими имоти в Кърджали остава динамичен и през лятото на 2025 година. Цените на жилищата продължават да растат, а търсенето изпреварва предлагането, особено в централната част на града. Това каза за Радио Кърджали Кадир Аптикадир – брокер на недвижими имоти. „Спрямо миналото лято има поскъпване от порядъка на 10%“, посочи Аптикадир...
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478