В читалището в град Мадан се обучават на народно пеене над 30 деца. Всички те водени от любовта към фолклора всяка седмица по няколко пъти посещават културното средище. Репетициите се посещават и от деца в детската градина, които идват само да слушат и гледат, как по-големите пеят родопските песни и запленени от магията на песента остават и продължават традицията на фолклора. В тези дни на национална пандемия репетициите се посещават от малко деца, главно тези които се готвят за участие в някой предстоящ конкурс. Те изпълняват, както хорови песни така и индивидуални, като запеят всички заедно гласовете им се сливат в един и звучат като медни чанове огласящи планината.
Карина Минчева, Валерия Делчева, Семира Керменова, Ралица Дурева, Кристияна Димитрова, Емили Койнарчева и Ивалина Атанасова, всички на различна възраст, но ги обединява едно – любовта към фолклорната песен. С прекрасните си гласове имат спечелени безброй медали, като едни от последните им участия от където са се завърнали с медали са „Орфеево изворче“ в Стара Загора и „Широка лъка пее, свири и танцува“.
Родопската песен звучи по-въздействащо, когато е под звуците на гайда. Пленен от мелодията на този старинен инструмент, от три години 16-годишния Стилян Дюлгеров се учи да свири на гайда при Тодор Кайков, като вече до толкова е усвоил инструмента, че ходи по участия. Самия Стилян казва, че за една неделя взел решението да се запише на уроци по гайда.
„В началото беше трудно, свирех ужасно. Нашите вкъщи се дразнеха, като се упражнявах, но се научих горе-долу да свиря. Знам доста песни, но винаги има какво още да се учи. Много харесвам да свиря сред природата. Там, сякаш гайдата звучи друго, по-хубаво“, разказва младият гайдар.
Бистра Панджилова е вокален педагог и ръководител на детската фолклорна група към НЧ „Иван Вазов – 1999“ гр. Мадан. От самото основаване на читалището Панджилова работи в читалището. Родом е от село Виево. Нейният път във фолклора започва от детско-юношески фолклорен ансамбъл „Орфей“ – Смолян (ДЮФА) , след това продължава в Националното училище за фолклорни изкуства Широка лъка, в първия випуск на училището. Продължава до край образованието си, като записва и висшето си образование в Музикалната академия в Пловдив. След завършването е назначена, като учител по музика в Мадан. Тогава създава и първата си група.
„Константин Шопов издирваше и прослушваше деца от Смолян и региона за сформирането на (ДЮФА). Така с моята учителка по музика попаднах на това прослушване. Една година бях в Смолян. Там учих. И следващата година откриха музикалното училище в Широка лъка. Кандидатствах и ме приеха. Тогава Константин Шопов беше и първия директор. Аз съм една от седемте момичета от първия випуска на училището. Първия ми учител беше Костадин Дурев. Широколъшки лекар, който ни научи на много родопски песни. Той имаше много записи в Радио София. Последствие имах и други учители Лиляна Раденкова, Парашкевица Ковачева, спомня си Бистра Панджилова.
Съученички на Бистра Панджилова са били Соня Балабанова, която днес е учител в музикалното училище, Санда Илиева, която поела пътя към Добруджа и Добруджанския ансамбъл, Мария Каменова, която е работила в ДЮФА, като учител в СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив, а днес е част от ансамбъл „Еподай“, като диригент на хора и преподавател в школата по пеене. Другите момичета от класа на Бистра, също се занимават с фолклорна дейност, в Тервел , в САЩ.
„Всеки път когато се връщам в Широка лък изплуват ученически спомени. Училището ни беше в основното училище в Широка лъка, после в конака. Спахме по къщите. Тогава, все още я нямаше новата сграда на училището, а и общежитието след това“, разказва вокалният педагог от Мадан.
Бистра казва, че работата с деца не е трудна. Когато го има желанието, трудностите са по-малко. Винаги съм готова да откликна на тяхното желание и имам търпението най-вече. Това е много важно.
„Родопската песен ни вълнува от деца и може би до края на живота. Така, че фолклора е магия! Завладеели те веднъж, няма пускане“, в това е убедена учителката по пеене от Мадан Бистра Панджилова, която винаги е готова да покаже тази магия на още едно дете.
Може да чуете цялото интервю и песни в прикачения звуков файл.
Широка лъка отново ще се превърне в сцена на един от най-колоритните кукерски празници в България – Песпонеделник. Всяка година, в първата неделя на март, селото оживява с магията на древните традиции. Маскирани мъже, облечени в страховити костюми и украсени с чанове, гонят злите сили и приветстват пролетта. Звуците на хлопките, народната музика и..
След тов а Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Ако ви се пие хубаво вино, извън празника на любовта и виното, защото алкохолът от грозде е сам по себе си е празник за душата и сетивата, задължително се отбийте в Момчилград . Там се намира единствената винарска изба в област Кърджали , а собственикът й Венцислав Драмалиев се отличава с ентусиазъм, креативен подход при..
Милко Бошнаков е не само музикален редактор в Радио Благоевград, но и отдаден народен певец, който се стреми да съхранява и популяризира българския фолклор. В последния си музикален проект той представя пет нови песни, сред които „Майчинко, стара майчинко“, „Карамфилчето“, „Сърце ми гори“, „Врано конче“ и „Кито, моме“. Освен това, към тези песни са..
На Сирни Заговезни в село Мезек ще се отбележи един от най-очакваните празници – "Кукери - бабушери". Традицията на този празник е възстановена през 2016 г., след дълго прекъсване, и днес продължава да радва местните и гостите на селото. За празника ни разказва Мария Христонева, секретар на читалище „Изгрев 1921“ в Мезек. „Празникът не се е провеждал..
В Ивайловград ще отбележи един от най-значимите си празници – Кукеровден. В квартал Лъджа, където се събира местната кукерска група, подготовката е в разгара си. Както всяка година, покрай Сирни Заговезни, тази година на 1 март, ще се чества този уникален обичай, който съчетава традиция, ритуали и добри пожелания за здраве и берекет. Ръководителят на..
Министърът на околната среда и водите Манол Генов отговори на питането за острата задушлима миризма, която предизвика тревога у кърджалийци преди дни. Като административно-формален обаче бе определен този отговор от секретаря на регионалната структура на „Продължаваме промяната“ Джевдет Мустафа. „От този отговор не става ясно най-важното според мене..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478