В читалището в град Мадан се обучават на народно пеене над 30 деца. Всички те водени от любовта към фолклора всяка седмица по няколко пъти посещават културното средище. Репетициите се посещават и от деца в детската градина, които идват само да слушат и гледат, как по-големите пеят родопските песни и запленени от магията на песента остават и продължават традицията на фолклора. В тези дни на национална пандемия репетициите се посещават от малко деца, главно тези които се готвят за участие в някой предстоящ конкурс. Те изпълняват, както хорови песни така и индивидуални, като запеят всички заедно гласовете им се сливат в един и звучат като медни чанове огласящи планината.
Карина Минчева, Валерия Делчева, Семира Керменова, Ралица Дурева, Кристияна Димитрова, Емили Койнарчева и Ивалина Атанасова, всички на различна възраст, но ги обединява едно – любовта към фолклорната песен. С прекрасните си гласове имат спечелени безброй медали, като едни от последните им участия от където са се завърнали с медали са „Орфеево изворче“ в Стара Загора и „Широка лъка пее, свири и танцува“.
Родопската песен звучи по-въздействащо, когато е под звуците на гайда. Пленен от мелодията на този старинен инструмент, от три години 16-годишния Стилян Дюлгеров се учи да свири на гайда при Тодор Кайков, като вече до толкова е усвоил инструмента, че ходи по участия. Самия Стилян казва, че за една неделя взел решението да се запише на уроци по гайда.
„В началото беше трудно, свирех ужасно. Нашите вкъщи се дразнеха, като се упражнявах, но се научих горе-долу да свиря. Знам доста песни, но винаги има какво още да се учи. Много харесвам да свиря сред природата. Там, сякаш гайдата звучи друго, по-хубаво“, разказва младият гайдар.
Бистра Панджилова е вокален педагог и ръководител на детската фолклорна група към НЧ „Иван Вазов – 1999“ гр. Мадан. От самото основаване на читалището Панджилова работи в читалището. Родом е от село Виево. Нейният път във фолклора започва от детско-юношески фолклорен ансамбъл „Орфей“ – Смолян (ДЮФА) , след това продължава в Националното училище за фолклорни изкуства Широка лъка, в първия випуск на училището. Продължава до край образованието си, като записва и висшето си образование в Музикалната академия в Пловдив. След завършването е назначена, като учител по музика в Мадан. Тогава създава и първата си група.
„Константин Шопов издирваше и прослушваше деца от Смолян и региона за сформирането на (ДЮФА). Така с моята учителка по музика попаднах на това прослушване. Една година бях в Смолян. Там учих. И следващата година откриха музикалното училище в Широка лъка. Кандидатствах и ме приеха. Тогава Константин Шопов беше и първия директор. Аз съм една от седемте момичета от първия випуска на училището. Първия ми учител беше Костадин Дурев. Широколъшки лекар, който ни научи на много родопски песни. Той имаше много записи в Радио София. Последствие имах и други учители Лиляна Раденкова, Парашкевица Ковачева, спомня си Бистра Панджилова.
Съученички на Бистра Панджилова са били Соня Балабанова, която днес е учител в музикалното училище, Санда Илиева, която поела пътя към Добруджа и Добруджанския ансамбъл, Мария Каменова, която е работила в ДЮФА, като учител в СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив, а днес е част от ансамбъл „Еподай“, като диригент на хора и преподавател в школата по пеене. Другите момичета от класа на Бистра, също се занимават с фолклорна дейност, в Тервел , в САЩ.
„Всеки път когато се връщам в Широка лък изплуват ученически спомени. Училището ни беше в основното училище в Широка лъка, после в конака. Спахме по къщите. Тогава, все още я нямаше новата сграда на училището, а и общежитието след това“, разказва вокалният педагог от Мадан.
Бистра казва, че работата с деца не е трудна. Когато го има желанието, трудностите са по-малко. Винаги съм готова да откликна на тяхното желание и имам търпението най-вече. Това е много важно.
„Родопската песен ни вълнува от деца и може би до края на живота. Така, че фолклора е магия! Завладеели те веднъж, няма пускане“, в това е убедена учителката по пеене от Мадан Бистра Панджилова, която винаги е готова да покаже тази магия на още едно дете.
Може да чуете цялото интервю и песни в прикачения звуков файл.
На 4, 5 и 6 юли край хижа „Скални мостове“, в живописната местност „Чудните мостове“ над село Забърдо, ще се проведе първият благотворителен фолклорен събор, организиран от сдружение „Родопска памет“. „Всичко започна от една приятелска сбирка с идеята да се откъснем от ежедневието и да направим нещо добро. Събирахме пари, веселяхме се, но винаги с..
На 21 и 22 юни в село Лозен, община Любимец, ще се проведе 14-ото издание на националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“. Събитието се утвърди през годините като важно средище за почитателите на традиционната българска музика, танци и занаяти. „Тази година подготовката върви гладко. Очакваме пълна програма за двата фестивални дни“, сподели..
Малко преди очакваната ключова сбирка на кръга около Ахмед Доган в столичен хотел, в ефира на Радио Кърджали се включи наживо репортерът на програма “Хоризонт” Даниел Инков. Той хвърли светлина върху текущата политическа динамика и възможността за създаване на нова формация на гърба на разпадащото се ДПС. „Пред хотела, в който се очаква да бъде..
Празничната ни анкета завърши с разговор с няколко дами – майки, баби, но и деца по душа, които също бяха гости в ефира на Радио Кърджали. Те си спомниха с усмивка своето детство и дори разказаха за последните пакости: „Може би да залепя дъвка на някого… или да хвърля балон с вода от балкона!“ Признават, че с времето част от детето в тях се е..
Още седем черни лешояда пристигнаха от Испания в Източните Родопи, за да станат част от амбициозния проект „Завръщането на черните лешояди в Родопите” за възстановяване на този величествен вид в България. Тяхното пристигане отбелязва поредната крачка в усилията на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Фондация „По-диви Родопи“, които от..
В делегация от наши поети и писатели се включиха кърджалийските поетеси и автор на детска литература Вилдан Сефер и Божидара Ангелова. Творците посетиха албанските градове Дуръс и Елбасан, където се срещнаха с етническите българи зад граница, а поводът бе 24 май. Част от групата бяха и поетите: Мариела Конова, Минко Танев и Христо..
За безопасността на алтентативните на автомобилите средства за придвижване като тротинетки, ролери, скейтборди и велосипеди разговаряхме с Габриела Руменова от платформата "Ние, потребителите". От изключителна важност е да се следи както за изправността на превозното средство, така и спазването на инструкциите за употреба и ползването на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478