Село Давидково е едно от големите в община Баните. Днес е с около 600 жители, но в миналото е било по-многолюдно. Разположено край левия бряг на Давидковска река, на около 64 км от град Смолян и на 76 км от Кърджали. Надморската височина на селото варира от около 860 м до 1120 м.н.в.
В селото има детска градина и училище, читалищната деиност също е развита, разказва Сийка Красимирова, секретат на читалището.
„Статистиката показва, че сме по-малко от Баните, но за сега запазваме основните институции – училище, детска градина, читалище. Читалището ни е най-старо в общината създадено е през 1927 година. Създадено е от будни давидковци, членове на църковното настоятелство, учители, будни хора, които са допринесли много за развитието на читалищната дейност. В началото читалище „Зода-1927“ е имало библиотека с дарени книги от Министерството на земеделието. През годините библиотечния фонд се е увеличавал през годините и е достигнала над 10 хиляди тома литература, около 90-те години. След демокрацията нещата тръгнаха в друга посока. Тук се откриха минно преработвателно предприятие, геоложки проучвания се правиха в региона на селото,“ разказва читалищният секретар Сийка Красимирова,
Петър Киряков от Давидково, учител пенсионер и отговорник за местната църква ни връща в далечната 1936 година, когато е имало експлоатация на рудно находище в региона и Давидковосе е готвело да бъде втори Мадан.
„В местността Киселка има рудно находище още от римско време. Тази руда се е товарела на специални камиони – отпред колела, отзад вериги, които се движели по билото до село Славейно. От там са идвали колесни коли, които са претоварвали рудата и са я карали за обработка във вътрешността на страната. Така, че тук най-малко 50 години е имало геоложки проучвания, по едно време експлоатация и я караха рудата за Кърджали. По-късно спряха, защото жилата е била бедна и затова се преустанови, но се продължи да се проучва. Тук ще видите новопостроени къщи с надеждата, че тук ще бъде втори Рудозем или втори Мадан, но когато дойдоха промените, след 1989 година, не се интересуват от рудните находища и се концентрираха само там където е най-богато“, разказва давидковеца Петър Киряков.
В миналото, в селото е кипял живот. Различни цехове и заводи с по 200 работници са давали препитание на местното население. Към онова време ни връща Сийка Красимирова.
„Освен рудното находище в което имаше много заета работна ръка имаше голям плетачен цех, имаше цех към ВМЗ Сопот. В двата цеха работеха по около двеста човека. Освен местното население е имало още толкова външни хора, които са работили в тези цехове“, спомня си Сийка Красимирова.
Давидково е разполагало с кино. За този период си спомня Петър Киряково.
„Преди повече от 65 години, когато аз бях в детска възраст имахме подвижно кино, след това се установи постоянна кино машина. Снимаха се филми с богато посещение, тъй като тогава нямаше телевизия. Филмите бяха насочени към селското стопанство и към успехите на партията. Като дете ние нямахме пари и идвахме да гледаме филма от процепа на вратите,“ разказва спомените си възрастния Петър Киряков.
Давидково буди интерес в японския професор Кенжи, който е идвал в Давидково, за да проучва местния фолклор. След което установява, че родопската гайда и песен въздейства благоприятно върху лечението на болни хора в японска болница. Петър Киряков разказва за една от срещите си с японция екип.
„Един от тях знаеше български. Те бяха отседнали на квартира в къщата на Шина Каневска… Често ми даваше фотоапарата да снимам, защото аз съм фотолюбител. Та след това пози професор написа труд от нашия район и го публикува в Япония. Преведен на няколко езика“, спомня си бай Петър.
Празникът на село Давидково, който е в края на август събира всички давидковци, които са се пръснали из страната и света. Тогава почти всяка фамилия си прави родовата среща. Честването му е останало от времето, когато в селото са работили миньорите.
Днес село Давидково отново е пълно с хора, защото доста живеещи в големите градове са се върнали на село, заради КОВИД-пандемията и смятат, че тук ще могат да се предпазят от заразата.
Чуйте повече в прикачение звуков файл.Село Дружинци в община Кирково се готви за петия селски събор. Той ще се проведе на 22 и 23 август и ще премине под наслов "Пази традициите и гледай в бъдещето". Жители и гости от цялата страна и от чужбина ще се обединят за поредна година около ценности като дом, род, уважение, живот, имане, наследство, идеали. Всъщност съборът ще започне още в..
До 28 ноември 2025 г. собствениците на кладенци и сондажи трябва да ги регистрират в Басейновите дирекции. Това припомни в интервю за Радио Кърджали Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив. "Този срок важи за всички, които използват кладенци и сондажи – както за лични, така и за стопански нужди" , каза..
Въвеждането на лимити в болниците ще ни вкара отново в разправии със Здравната каса , другият проблем е, че пациентите трябва да бъдат препращани към други лечебни заведения. Това коментира управителят на Многопрофилната болница "Проф. д-р Константин Чилов" в Мадан д-р Стефан Хаджиев. В момента здравното заведение търси специализанти..
Млади любители на космоса от цяла България се събраха край Ардино, за да участват в традиционната лятна школа по астрономия, организирана от Астрономическата обсерватория „Славей Златев“ – Кърджали. Тази година обучението започна по-рано от обичайното – заради очакваното пълнолуние на 9 август, което щеше да затрудни наблюдението на метеорния поток..
„Общинските болници сме гръбнакът на спешната помощ в малките населени места, но се чувстваме като излишен товар за държавата“ – това каза в интервю за Радио Кърджали д-р Гюнер Осман, директор на общинската болница в Ардино. Поводът е възстановяването на лимитите по клинични пътеки, което, според д-р Осман, ще има тежки последици най-вече за хората в..
Засилените мерки срещу безразборното използване на питейна вода в община Кирково остават в сила, въпреки частичното подобрение на ситуацията. Изпускането на вода от язовир „Аламовци“ вече дава резултат, но опасността от безводие в горещите летни дни все още не е отминала. Това съобщи в ефира на Радио Кърджали кметът на общината Шинаси Сюлейман. „Много..
Първият етап от националния конкурс за директори на училища приключи, но за 62 учебни заведения в страната няма подадени кандидатури. Особено тревожна е ситуацията в област Кърджали, където за осем училища не се е явил нито един кандидат. Незаети остават директорските постове в училищата в селата Чакаларово, Дрангово, Тихомир, Кирково, Аврен, Усрен,..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478