2
Село Давидково е едно от големите в община Баните. Днес е с около 600 жители, но в миналото е било по-многолюдно. Разположено край левия бряг на Давидковска река, на около 64 км от град Смолян и на 76 км от Кърджали. Надморската височина на селото варира от около 860 м до 1120 м.н.в.
В селото има детска градина и училище, читалищната деиност също е развита, разказва Сийка Красимирова, секретат на читалището.
„Статистиката показва, че сме по-малко от Баните, но за сега запазваме основните институции – училище, детска градина, читалище. Читалището ни е най-старо в общината създадено е през 1927 година. Създадено е от будни давидковци, членове на църковното настоятелство, учители, будни хора, които са допринесли много за развитието на читалищната дейност. В началото читалище „Зода-1927“ е имало библиотека с дарени книги от Министерството на земеделието. През годините библиотечния фонд се е увеличавал през годините и е достигнала над 10 хиляди тома литература, около 90-те години. След демокрацията нещата тръгнаха в друга посока. Тук се откриха минно преработвателно предприятие, геоложки проучвания се правиха в региона на селото,“ разказва читалищният секретар Сийка Красимирова,
Петър Киряков от Давидково, учител пенсионер и отговорник за местната църква ни връща в далечната 1936 година, когато е имало експлоатация на рудно находище в региона и Давидковосе е готвело да бъде втори Мадан.
„В местността Киселка има рудно находище още от римско време. Тази руда се е товарела на специални камиони – отпред колела, отзад вериги, които се движели по билото до село Славейно. От там са идвали колесни коли, които са претоварвали рудата и са я карали за обработка във вътрешността на страната. Така, че тук най-малко 50 години е имало геоложки проучвания, по едно време експлоатация и я караха рудата за Кърджали. По-късно спряха, защото жилата е била бедна и затова се преустанови, но се продължи да се проучва. Тук ще видите новопостроени къщи с надеждата, че тук ще бъде втори Рудозем или втори Мадан, но когато дойдоха промените, след 1989 година, не се интересуват от рудните находища и се концентрираха само там където е най-богато“, разказва давидковеца Петър Киряков.
В миналото, в селото е кипял живот. Различни цехове и заводи с по 200 работници са давали препитание на местното население. Към онова време ни връща Сийка Красимирова.
„Освен рудното находище в което имаше много заета работна ръка имаше голям плетачен цех, имаше цех към ВМЗ Сопот. В двата цеха работеха по около двеста човека. Освен местното население е имало още толкова външни хора, които са работили в тези цехове“, спомня си Сийка Красимирова.
Давидково е разполагало с кино. За този период си спомня Петър Киряково.
„Преди повече от 65 години, когато аз бях в детска възраст имахме подвижно кино, след това се установи постоянна кино машина. Снимаха се филми с богато посещение, тъй като тогава нямаше телевизия. Филмите бяха насочени към селското стопанство и към успехите на партията. Като дете ние нямахме пари и идвахме да гледаме филма от процепа на вратите,“ разказва спомените си възрастния Петър Киряков.
Давидково буди интерес в японския професор Кенжи, който е идвал в Давидково, за да проучва местния фолклор. След което установява, че родопската гайда и песен въздейства благоприятно върху лечението на болни хора в японска болница. Петър Киряков разказва за една от срещите си с японция екип.
„Един от тях знаеше български. Те бяха отседнали на квартира в къщата на Шина Каневска… Често ми даваше фотоапарата да снимам, защото аз съм фотолюбител. Та след това пози професор написа труд от нашия район и го публикува в Япония. Преведен на няколко езика“, спомня си бай Петър.
Празникът на село Давидково, който е в края на август събира всички давидковци, които са се пръснали из страната и света. Тогава почти всяка фамилия си прави родовата среща. Честването му е останало от времето, когато в селото са работили миньорите.
Днес село Давидково отново е пълно с хора, защото доста живеещи в големите градове са се върнали на село, заради КОВИД-пандемията и смятат, че тук ще могат да се предпазят от заразата.
Чуйте повече в прикачение звуков файл.
Управителката на Фондация „ПУЛС“ Мюжгян Адем представя основните акценти около фотоизложбата „Да спрем мълчанието“ – силен визуален разказ, посветен на жените, преживели насилие. В изложбата са включени carefully подбрани истории, а проектът поставя акцент върху посланията, които достигат до различни общности, както и върху участието на оцелели жени..
Д-р Виолета Йорданова – молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, представя подробна информация за варицелата – заболяване, което често се смята за леко и неизбежно, но всъщност съдържа редица особености и потенциални рискове. В изложението си д-р Йорданова обяснява какво представлява вирусът Varicella zoster , по какъв начин..
Читалището в хасковското село Орлово се готви да отбележи 400-ото си неделно хоро – традиция, която се провежда всяка седмица вече повече от седем години. Всяка неделя, независимо от жегата или студа, оркестърът се събира пред читалището, за да свири и пее, събирайки не само съселяните, но и гости от съседни села и градове. „Готови сме с подготовката..
Данните на РЗОК Кърджали за броя деца, получили безплатни антибиотици и противовирусни препарати, показват, че мярката достига до част от семействата, но реалният ефект върху здравето е ограничен, заяви пред Радио Кърджали д-р Невин Садъкова, общопрактикуващ лекар в Момчилград. „А и още в други региони е малко, защото цялата област има доста деца..
Портретът на Мариана от Дечко Узунов, създаден през 1956 година, гостува в постоянната експозиция на Художествена галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали. Творбата, която дълго време е била почти неизвестна на публиката и изследователите, започва да разкрива историята си благодарение на надпис, открит на гърба ѝ по време на подготовката за..
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478