Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Църквата "Св. Пророк Илия" в село Дорково – малкият „Св. Александър Невски“

Мария Божанкова – пазителката на храма

13
Църквата „Свети Пророк Илия“ в с. Дорково
Снимка: Божидар Чолаков, БНР Кърджали

Църквата "Свети Пророк Илия" в село Дорково е умален вариант на катедралният храм „Свети Александър Невси“ в София.

Строежът на храма започва през 1926 г. по инициатива на кмета Ангел Нисторов и свещеник Фоти Минов, преселник от село Клепушна, Серско. Една част от средствата за построяването на църквата са осигурени от общината, а друга част, както и доброволен труд, са от местното население - българи християни, армъни и българи мохамедани. Архитект е Костадин Мумджиев. Открита е през есента на 1928 г.

Представлява кръстокуполна църква с абсида на изток и камбанария, в която има две камбани. Голямата камбана е дарение от Щерю Караманов. Дължината ѝ е 20 м, ширина 13 м и височина 20 м, с площ 265 квадратни метра. Централният купол е с четири полукръгли свода. Източната страна на наоса завършва с олтар с един престол, а западната част с емпория.


Мария Божанова, която 32 години работи в храма разказва, как нейния баща, когато бил 18-19-годишен ходел из селото и събирал яйца, които използвали за изографисването на храма.

„Баща ми е станал приятел с художниците и той им е помагал, като е събирал яйца. Ходел е от къща на къща в селото и така събрал близо 400 яйца, които били използвани за боядисването на иконите в храма. Пращали са го за билки в гората да събира, които са трябвали, за да стане дадения цвят. Така, че всичко това тук е направено с естествени бои – яйца и билки от гората.“ Разказва Мария Божанкова.


В Дорково живеят българи християни, българи мохамедани, власи, наричани армъни и роми.  

„Никога не сме се карали, не сме влизали в пререкания. Живеем си добре всички заедно. Когато те празнуват Байрям разменяме си подаръци, а когато ние празнуваме Великден те идват при нас и им даваме яйца и козунаци и така. Ромите минаха към сектите, власите се поизселиха, а българчетата и българо мохамеданките се женят и идват в църквата да си кръщават децата,“ разказва още Мария.

Църквата „Свети Пророк Илия“ се обслужва от свещеник, който идва от Костандово.

„Не мога да оставя тоя хубав храм затворен, само за това седя тука. Всеки ден в седем – осем, кога ми уйдиса до осем вечер е отворено. Може един човек да влезе, но църквата е отворена, за заповяда, разказва възрастната жена.

Чуйте цялото интервю в прикачения звуков файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Родопският певец Фидан Меров с нова авторска песен

Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..

публикувано на 27.09.25 в 16:55

15 фолклорни групи се включиха в онлайн предизвикателството „Да запеем заедно“ на Дарина Славчева Славова

Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..

публикувано на 27.09.25 в 16:10

Кръстникът на „Мистериите на Хухла“ за пътя от импровизацията до традицията

През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..

публикувано на 24.09.25 в 15:02
Четири поколения наследници се събраха на панихидата за отец Георги Стоянов

Когато си потомък на герой е важно, заставайки до гроба му да не се срамуваш и да си добър човек

Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..

публикувано на 23.09.25 в 17:52

Балкански студентски пленер в Момчилград в памет на арх. Станислав Луков

От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..

публикувано на 22.09.25 в 13:31

Откупени са повечето дървени произведения в помощ на недоносените бебета в Смолян

За ден и половина 6 780  лева събра изложбата на Руско Кюлханов, който подреди свои дървени произведения на изкуството в НЧ "Светлина 1925" в Момчиловци. Поне 70 % от артикулите са изкупени, каза за радио Кърджали авторът. Парите са събрани от откупки и дарения, а средствата са за  Неонатологията към многопрофилната болница в Смолян...

публикувано на 22.09.25 в 13:01

Красимир Премянов: Паметта за избитите тракийски жени и деца е урок за бъдещето на България

Традиционният Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на 42 жени и деца от село Манастир, убити след гоненията през 1913 година, се проведе в крумовградското село Аврен в събота. Събитието, което съчетава възпоменание и празник, събира потомци на тракийски българи от цялата страна. Организатори са Съюзът на тракийските..

публикувано на 20.09.25 в 22:21