Основната причина е Ковид пандемията, която ограничи свободното образование извън България. Брекзит също изигра своята роля. Много млади хора, които търсеха университети във Великобритания, сега предпочитат да останат тук, както заради високите такси на острова, така и заради отношението към тях. Силен е интересът към висшите училища в Нидерландия и Германия. Именно Нидерландия се очертава като новата мода за кандидат-студентите, смята Даниел Парушев.
Иначе в България продължава да е силен интересът на студентите към компютърните специалности, правото, финансите, счетоводството, т.е. към специалности, които дават професия. В последно време се забелязва и интерес към изкуствата, може би защото бройките са по-малко и са държавна поръчка, но винаги се запълват. За съжаление, все още са малко желаещите да учат математика и химия. Нищо, че държавата се опита да стимулира студентите чрез подпомагане, като направи тези специалности защитени и дава за тях стипендия в двоен размер. Въпреки усилията, студентите продължават да не учат точни науки. Според Даниел Парушев коренът на тази незаинтересованост е още в средното образование. "Ако има задължителна матура и по математика, освен по български език и литература, после е много голяма възможността да запишеш нещо, свързано с математически науки. Така че подобряването на висшето образование, излизането на добри кадри и в самата система да влизат добри и да излизат още по-добри - в основата е средното образование", смята той.
Няма как да не пада качеството на образованието в онлайн среда, а по-добро от присъственото обучение няма. Негативите на дистанционното обучение при студентите ще станат видими след няколко години, е мнението на председателя на Националното представителство на студентските съвети в България.
"Трябва да отбележим, че ако искаме едно качествено обучение, ако искаме след 2, 3, 4 години, когато колегите завършат, да имаме едни подготвени кадри за пазара на труда, те ще бъдат подготвени именно ако бъдат в присъствена форма на обучение. Във всякакъв друг формат, при продължаване на онлайн средата, ще забележим, че след време колегите няма да бъдат готови за пазара на труда.И, това е този проблем, който се проявява при учениците, именно, че обучението не е толкова качествено. Напълно разбираемо е, че при студентите е същото. Да, студентите са по-отговорни, защото са над 18-годишна възраст. Тук имаме и също така и бакалаври, и магистри, и докторанти. Със сигурност по-отговорна общност. Но въпреки това, именно защото са по-големи, те си намират съвсем други занимания, именно в това да съчетаят повече неща, и се занимават с няколко неща едновременно. Това поражда и недоброто разбиране на самия материал."
Националното представителство на студентските съвети в България ще настоява за връщане на присъственото обучение в университетите в страната още през февруари, обяви неговият председател.
Организацията е единствената официално легитимна в България по Закона за висшето образование. "Това, което сме направили за последните две години, е подчинено на желанието ни за по-добри условия за живот за студентската общност и по-добро качество на образованието", каза Парушев. Това са и двете основни направления, в които са насочени усилията им. "Успяхме да увеличим средствата за студентските столове и общежития, също да се увеличат стипендиите на студентите в Република България... Наблягаме и на акредитирането, настояхме и за редукция на лихвения процент по студентските кредити да стане от 7 на 3%. В момента водим разговори с МОН и банките", каза още Даниел Парушев
Целия разговор на Станислава Георгиева с Даниел Парушев, председател на Националното представителство на студентските съвети в България, може да чуете в прикачения звуков файл.
По-скоро проблематичен очаква да е предлаганият нов учебен предмет за задължително обучение „Добродетели и религии“ Марина Димова, преподавател по философия и гражданско образование в Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали. „На пръв поглед предлаганата програма изглежда грамотно написана, с инфографики и с причини за въвеждане,..
Фолклорният дух оживя в свиленградското село Мустрак, където се провежда третото издание на фестивала „Запели са, заиграли край Сакара“. Традицията отново събра десетки самодейни състави, певци, танцьори и почитатели на българския фолклор от различни краища на страната. Фестивалът се утвърждава като цветен празник на родолюбието, музиката и танца. За..
В Хасково се продължава 59-ото издание на Националния събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“. Емблематичният парк „Кенана“ отново се превърна в сцена за самодейци и професионални изпълнители от цялата страна, които прославят българските песни, танци и традиции. Началото на тридневния събор беше поставено още в петък вечер с концерт..
Малките таланти от школата по народно пеене „Китка виена“ при НЧ „Кирил Маджаров – 1866“ в смолянския квартал Устово направиха своя първи голям скок на национална сцена. Под ръководството на преподавателката Елена Каневска, децата взеха участие в Националния песенен фолклорен конкурс „Пролетна дъга“ в село Куртово Конаре. „За повечето от тях това беше..
В Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян за първи път се проведе „Парад на носиите“, който събра близо 15 участници от различни населени места в област Смолян. Всеки от тях представи своя автентична носия – наследена и съхранена от предци си. Най-старата носия, показана по време на събитието, е на повече от 120 години и е собственост на..
Въпреки че часовете са в извънучебно време, децата идват с охота и желание. В това е категорична Пенка Величкова, която вече осем години преподава предметът „Религия Православие“ в Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали. Той е свободноизбираем. Родителите специално заявяват желанието си децата им да го изучават. Часовете са веднъж седмично..
Божидар Чолаков е добре познат на слушателите на БНР – Радио Кърджали като водещ на фолклорното предаване „Полет над Родопите“. Но освен отдаден радиожурналист и радиолюбител, той е и страстен пътешественик, фотограф и разказвач на истории, които пречупва през личния си обектив – и визуален, и словесен. Обича да се разхожда из планината, често пътува..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478