Основната причина е Ковид пандемията, която ограничи свободното образование извън България. Брекзит също изигра своята роля. Много млади хора, които търсеха университети във Великобритания, сега предпочитат да останат тук, както заради високите такси на острова, така и заради отношението към тях. Силен е интересът към висшите училища в Нидерландия и Германия. Именно Нидерландия се очертава като новата мода за кандидат-студентите, смята Даниел Парушев.
Иначе в България продължава да е силен интересът на студентите към компютърните специалности, правото, финансите, счетоводството, т.е. към специалности, които дават професия. В последно време се забелязва и интерес към изкуствата, може би защото бройките са по-малко и са държавна поръчка, но винаги се запълват. За съжаление, все още са малко желаещите да учат математика и химия. Нищо, че държавата се опита да стимулира студентите чрез подпомагане, като направи тези специалности защитени и дава за тях стипендия в двоен размер. Въпреки усилията, студентите продължават да не учат точни науки. Според Даниел Парушев коренът на тази незаинтересованост е още в средното образование. "Ако има задължителна матура и по математика, освен по български език и литература, после е много голяма възможността да запишеш нещо, свързано с математически науки. Така че подобряването на висшето образование, излизането на добри кадри и в самата система да влизат добри и да излизат още по-добри - в основата е средното образование", смята той.
Няма как да не пада качеството на образованието в онлайн среда, а по-добро от присъственото обучение няма. Негативите на дистанционното обучение при студентите ще станат видими след няколко години, е мнението на председателя на Националното представителство на студентските съвети в България.
"Трябва да отбележим, че ако искаме едно качествено обучение, ако искаме след 2, 3, 4 години, когато колегите завършат, да имаме едни подготвени кадри за пазара на труда, те ще бъдат подготвени именно ако бъдат в присъствена форма на обучение. Във всякакъв друг формат, при продължаване на онлайн средата, ще забележим, че след време колегите няма да бъдат готови за пазара на труда.И, това е този проблем, който се проявява при учениците, именно, че обучението не е толкова качествено. Напълно разбираемо е, че при студентите е същото. Да, студентите са по-отговорни, защото са над 18-годишна възраст. Тук имаме и също така и бакалаври, и магистри, и докторанти. Със сигурност по-отговорна общност. Но въпреки това, именно защото са по-големи, те си намират съвсем други занимания, именно в това да съчетаят повече неща, и се занимават с няколко неща едновременно. Това поражда и недоброто разбиране на самия материал."
Националното представителство на студентските съвети в България ще настоява за връщане на присъственото обучение в университетите в страната още през февруари, обяви неговият председател.
Организацията е единствената официално легитимна в България по Закона за висшето образование. "Това, което сме направили за последните две години, е подчинено на желанието ни за по-добри условия за живот за студентската общност и по-добро качество на образованието", каза Парушев. Това са и двете основни направления, в които са насочени усилията им. "Успяхме да увеличим средствата за студентските столове и общежития, също да се увеличат стипендиите на студентите в Република България... Наблягаме и на акредитирането, настояхме и за редукция на лихвения процент по студентските кредити да стане от 7 на 3%. В момента водим разговори с МОН и банките", каза още Даниел Парушев
Целия разговор на Станислава Георгиева с Даниел Парушев, председател на Националното представителство на студентските съвети в България, може да чуете в прикачения звуков файл.
В топлата атмосфера на „Алибеевия конак“ в Смолян, пред подбрана публика от роднини, приятели и фолклорни дейци, прозвучаха стари, почти забравени родопски песни, възродени с любов и отдаденост от трио гайдари с име, което вече се помни – „Троица братя“. Триото – Ангел Николов, Емануил Пунев и Тодор Михайлов – представи песни, събирани от стари..
Христо Георгиев от Средно училище „Йордан Йовков“ бе избран да представлява учениците от Южен централен район в Управителния съвет на Националния ученически парламент. Той и ученик от Смолян спечелиха изборите за нашия регион и ще бъдат двамата представители от Южен централен район в управлението на организацията. „Желаех да стана..
Село Полковник Серафимово отново стана център на родопската песен. В рамките на седмото издание на фолклорния фестивал „С песните на Георги Чилингиров“, десетки изпълнители и състави от региона се събраха, за да почетат делото на един от най-значимите гласове на Родопите. Сред тях бе и фолклорната група към читалище „Кирил Маджаров“ – Смолян, водена от..
Тази събота, 5 юли, в центъра на село Баните ще се проведе Фестивалът на родопската кухня, организиран от община Баните. Началото е в 18:00 часа, а програмата обещава богато меню, фолклорна музика и неподправена родопска атмосфера. „Фестивалът вече пет години е символичното начало на летния туристически сезон при нас. Читалища, хотелиери и общинска..
Пазарът на недвижими имоти в Кърджали остава динамичен и през лятото на 2025 година. Цените на жилищата продължават да растат, а търсенето изпреварва предлагането, особено в централната част на града. Това каза за Радио Кърджали Кадир Аптикадир – брокер на недвижими имоти. „Спрямо миналото лято има поскъпване от порядъка на 10%“, посочи Аптикадир...
На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен срещаме Петя Маринова, секретар и хореограф на най-новото читалище в Пловдив. То носи името на създателя на ансамбъл „Тракия“ – проф. Кирил Дженев. „Нашето читалище се казва ‘Професор Кирил Дженев’. Той е създател на ансамбъл ‘Тракия’ и един от първите преподаватели в Музикалната..
На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен, сред звуците на народни песни и многоцветни носии, срещаме Надя Щегрова, секретар на НЧ „Изгрев“ в село Сладун. Днес тя не е тук само като културен деятел, а и като майстор везбар, за да покаже друга своя страст – българската шевица. „Вече над 30 години бродирам, но с шевици се..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478