Катя, Лиза, Оксана, Оля: Срещаме любов и топлина в Кърджали

Даша, Катя, Лиза и Оксана месец свикват с живота в Кърджали

Снимка: Мехмед Реджеб, Радио Кърджали

Репортаж на Станислава Георгиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Над 60 души, предимно жени и деца от Украйна, намериха в последния месец дом в Кърджали. 15 от тях са приютени от бизнесмена и ротарианец Себахтин Гьокче, който има хотел в града. Месец след пристигането на първите украински граждани при него, животът им вече е влязъл в ритъм. Срещата е с Катя и дъщеря й Лиза от Одеса, Оксана от Харков, малката Даша от Черкасов и Оля и сина й Иля, също от Черкасов. Разказват, че се опитват да говорят на български, но използват прости думи - моля, благодаря, бихте ли ми дали, добре, добро утро, как си. Една от най-веселите думи, които са научили, е пуканка.

Малката Даша не знае български и няма любима дума. Любимата й дума на руски е "баба". Нейната баба е вкъщи, в Черкасов, но не я е чувала отдавна, защото е скъпо да се звъни от България в Украйна..

Децата са тъжни, всичките им близки са в Украйна. На Даша татко й е в отбраната на Черкасов, защитава града, обяснява Катя. И не само той, намесва се Даша и показва снимка на телефона, на която са тя, татко й Саша и котката. За да се справим със стреса при децата, с тъгата и чувствителността им, разговаряме, казва Катя. "Казваме им, че ги обичаме, че всичко ще свърши, че ще се върнем у дома, че всичко ще е наред. Да, животът вероятно ще бъде друг и различен, но ще бъде вкъщи, с всички роднини. По-добре да сме без нищо, отколкото без близките си.", категорична е тя.

Именно защото са заедно, са се обединили да помагат на малкия Марк, който е преживял сериозна здравословна неприятност. Още при пътуването, на границата и при пристигането им в Кърджали детето е било с температура, която успели да овладеят в следващите дни. Преди седмица обаче момченцето вдига отново температура, по лицето и тялото му се появяват синини и петна. "Себахтин веднага откара мама Надя и Марк в Бърза помощ. Кръвната картина показа много ниски тромбоцити. При норма над 150, при Марк бяха 11. Същата нощ ни откараха за лечение в Пловдив в детската клиника на Университетската болница. Слава богу, овладяха положението и сега Марк е добре и вече е в хотела на амбулаторно лечение", разказва Катя.

Украинските жени не крият благодарността си към Себахтин Гьокче, който ги приюти, и към целия персонал на хотела, особено към Ширин, която пък веднага започнала да търси подходящите хранителни продукти, за да готви на Марк питателна храна, която по-бързо да го изправи на крака.

"Тук сме обкръжени от такава, любов, каквато не можете да си представите. При Себахтин сме като в купол от безопасност. Най-важният въпрос за него е от какво имат нужда децата и ние. Обградени сме от толкова любов, че не знаем дали някога ще можем да се отблагодарим за нея", казват те.

Въпреки че се чувстват добре, са категорични ще се върнат у дома в първия възможен момент. Даша например мечтае да ходи на училище, ще се занимава с акробатика, "а после, в петък, ще ходя при баба. Нейната къща е през три улици". И още нещо важно: "Ще купим торта и ще отидем да празнуваме в някой ресторант", казва момиченцето.

Това мечтаят и възрастните - да се съберат всички роднини, да се видят, защото най-ценното са хората, близките. Лиза иска да отиде да тренира във фитнес залата при своя треньор наяве, а не както го прави сега - онлайн. Синът на Оксана е останал в Харков и тя си мисли как ще се срещнат отново. "Чуваме се всеки ден, дори, когато не може да говори, а ми пише съобщение, пак ми става топло на сърцето", казва тя. Оля първо ще отиде да види своите баби - едната на 90, другата на 84 години. "Мъжът ми остана в отбраната на Черкасов. Градът не е окупиран, но се намира в центъра на Украйна и непрекъснато прелитат самолети. Дай боже да издържим и това никога повече да не се повтаря", казва Оля.

Никой не знае колко дълго ще продължи този конфликт, но засега остават в Кърджали. Готови са да работят. Преди ден от Бюрото по труда организирали среща в хотела, за да им представят възможности за работа. Попълни са анкети - желания, предпочитания, кой какво може да работи. Към момента нямат проблеми и с документите за пребиваване. Всеки от тях е с временна закрила. Катя е категорична, че организацията от страна на паспортна служба и миграцията е на изключително високо ниво. Себахатин Гьокче също е насреща при нужда. Винаги реагира и намира как да реши всеки въпрос с минимум стрес. А той си има своите причини да действа по този начин, защото знае какво е да си бежанец и да попаднеш в чужда страна. През 1989 г. е бил един от първите, принудени да напуснат България по време на измислената "Голяма екскурзия", както я нарича. Сега приема жените и децата като свои деца, внуци, като част от семейството си. Благодарен и на приятелите си от Ротари клуб-Кърджали, с които поделят грижите за украинците. Освен че осигуряват всичко необходимо за всекидневието им, ги запознават и с красотата на Източните Родопи и Кърджали. Вече са ходили на Татул, Дяволския мост. Предстои да посетят и Перперикон.

Когато всичко свърши, ще се връщаме отново и отново в Кърджали, категорични и единодушни са Катя, Лиза, Оксана, Оля. "Вече го обсъждахме. Ще се организираме и ще идваме като туристи. Ще доведем и наши приятели, ще разказваме за Кърджали. Наистина ни харесва. И хората са добри. Много топли. Не съм била на други места в България, но в Телеграм има наши групи от украинци, които са в други български градове и казват, че хората на други места не са приветливи към украинците. А тук навсякъде получаваме любов и топлина. Винаги се опитват да ни помогнат, дори когато не можем да се разберем какво говорим и ръкомахаме с ръце, за да обясним нещо".

Няма нищо случайно в този живот и в това, че са в Кърджали, вярват жените от Украйна. Страдат и преживяват за родината си, всяка нощ четат новините. "Но всички разбираме, докато всички сме живи и здрави, всичко е добре. Всеки дом може да се построи, парите могат да се заработят. А животът... Когато го има, е най-важното. И да сме здрави. Защото само живота не можеш да върнеш", обобщава Катя.

повече чуйте в прикачения звуков файл.