Миграцията е явление за което все повече се говори в последното десетилетие. Това е процес, който го е имало и в миналото. Историята помни Великото преселение на народите. Това е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера. Племената са от няколко езикови семейства – от индоевропейското; от уралското и от алтайското. Терминът „преселение на народите“ започва да се използва през XVIII век. Причината за това е, че многобройни племена и народи изминават стотици километри, за да достигнат нови територии, които да обитават.
Днес миграцията към Европа е провокирана от войни в Близкия Изток и по-добър икономически живот в държавите от Западна Европа.
За много мигранти България е транзитна страна. Предвид граничното разположение на област Кърджали, общата ни граница с Република Гърция е била обект на нелегално преминаващи. В миналото Кърджали и още десетки населените места в областта са станали дом на много беломорски тракийци прокудени от Северна Гърция. Днес Кърджали е дом и на бежанци от Украйна. Това е причината Радио Кърджали да организира среща-дискусия на тема "Миграцията в миналото, настоящето и бъдещето“.
В дискусията участваха:
Целта на срещата е въз основата на конструктивна дискусия между експерти и граждани да бъдат представени проблеми и да се потърсят идеи за възможните им решения, които впоследствие да бъдат насочени за обсъждане в Конференцията за бъдещето на Европа.
Европейският съюз (ЕС) трябва да има единна миграционната и интеграционна политика, за да се справи с външната миграция. За това настояват депутати в Европейския парламент, сред които е и Илхан Кючук от групата на Обнови Европа.
„Европа е желано място. Не просто по заради добрите икономически показатели, но и заради високите демократични стандарти. Европа ще продължава да бъде място в което искат да идват хора, да създават семейства, да създават своите кариери, да остават на територията на ЕС. Ако говорим за външното явление, то е продиктувано от война - бежанци идващи от Либия и Сирия, днес говорим за бежанци, които идват от Украйна. Тук ЕС разчете посланията по различен начин и действията бяха различни. В единия случай, ще използвам грозна дума, но когато имаше „пазарлък“ между европейските лидери, но това беше самата истина, и това е породено от липсата на обща политика по убежище и миграция в ЕС. Другият подход беше по отношение на бежанците идващи от Украйна. Тук Европа действа своевременно – бързо, адекватно. Имаше директива, която никога не беше активирана и сега се активира. Видя се, че бежанците могат да получат възможност за работа, социална защита, здравни услуги. Всичко което е важно за хора бягащи от война. Вътрешните тенденции са също толкова интересни. Вътрешната миграция върви ръка за ръка с политиката по интеграция.“ каза Илхан Кючюк.
„България, като държава на външната граница на ЕС, е изключително заинтересована да участва активно в обсъждането и определянето на европейската политика по убежище“, категорично заяви евродепутатът Елена Йончева и допълва.
„Като председател на Контактната група в Европейския парламент по тази тема, аз съм пряк участник в процесите по вземане на решенията. Основната цел на структурата е да координира реформата на общата европейска система за убежище, която включва и новия пакт за миграция, представен от Европейската комисия. Миграция винаги е имало и винаги ще има. Миграцията е положителен процес и е неправилно тя да се възприема като заплаха. Основният въпрос, по който трябва да се дебатира, е бъдещето на тази политика, а не за това как се затворим така, че никой да не идва, а как да се организираме така, че да може да управляваме миграционните процеси“, каза Елена Йончева.
В Харманли има Регистрационно-приемателен център за бежанци. В него са настанени бежанци главно от държави от Близкия Изток: Сирия, Ирак, Иран, Либия. Центърът е от отворен тип и в него емигрантите се движат свободно. За повечето България е транзитна страна, но има и такива, които са потърсили убежище от България и са останали да живеят тук, като дори са започнали и собствен бизнес. Това е историята на Азад от Ирак. Той има магазин за обувки и дрехи в Харманли, а дъщеря му работи в собствен фризьорски салон.
Друга подобна история, отново с адрес Харманли е тази на Джихад от Сирия, който е отворил дюнерджийница и дори се е оженил за българка.
Професор Анна Кръстева изследва миграцията наблюдавайки живота на хората по новите заселени села и градове. Тя дава пример с европейски граждани от други държави, които се заселват основно в българските села.
„При заселването си в българските села чужденците дават нов облик на селото. Ако е малко селце, те дават живот на селото. Защото често, когато в едно село дойде да живее едно семейство, след това идват и други и създават общност, включват се в живота на селото“, разказва проф. Кръстева.
Своето изказване учителят по история Димитър Димов започна с пример за миграцията след първата световна война, когато в България идват над 600 000 бежанци и как се е справила тогава държавата.
„Нашата държава, нашите политици са намерили начини да приобщят тези бежанци. Знаете Кърджали променя своя облик през 20-те години на миналия век. От един малък провинциален град, именно град, който ние днес знаем с тези бежанци от Беломорска Тракия,“ казва в изказването си Димов.
Той приветства движението на младите хора от града, да ходят да учат в други градове и държави, но да се връщат след това в Кърджали. Призовава след това управляващите да обмислят политиката си в посока задържането на младите хора по родните им места, като им осигури работа, препитание и добър начин на живот, за да не търсят работа в държави от Западна Европа.
Какво е да си екстремна личност. Да участваш в маратонско бягане, да практикуваш свободно гмуркане, да изкачиш върховете - Монблан и Елбрус. Да се гмурнеш на дълбочина 21 метра само с маска и шнорхел, и то на един дъх. Да, има такива хора. Един от тях е кърджалиецът Мустафа Мустафов и е правил всичко това, което описахме...
Как топрепортерът на БНТ Иво Никодимов видя изборите в Кърджали, какво е бъдещето на двете крила на ДПС, ще става ли още по-интересно противоборството между тях и предреши ли асфалта изборния резултат в областния град? Разговорът е на Радка Петкова. "Каква е съдбата на двете фракции, свързани с ДПС тук, и в национален план, как мислите?"..
Осем политически сили - партии и коалиции, влизат в новия български парламент при 100 процента обработени протоколи на СИК в РИК. Това са ГЕРБ-СДС, Продължаваме промяната-Демократична България, Възраждане, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица, Алианс за права и свободи, Има такъв народ и МЕЧ. Величие с 3.999 % от гласовете на избирателите остава извън..
Над една четвърт от гласувалите в неделя са решили за кого да дадат гласа си два-три дни преди вота или минути преди да застанат пред урната. Това сочат наблюденията на социолози и политолози след приключилите седми поредни предсрочни парламентарни избори за Народно събрание. Българският избирател изненада приятно социолозите, като повиши..
Изненадата на отминалите избори беше превеса, който постигна формацията около Делян Пеевски пред тази, водена от Ахмед Доган. Партиите в новия парламент задължително трябва да се разберат и да направят някакво правителство. Не е нужно даже да е много дългосрочно, но да надмогнат партийните си интереси и да действат държавнически. Така би могло..
Мит е, че българските граждани са спечелени от политиците въз основа на идеи, убеждения и ценности. От много дълги години предизборна кампания на практика липсва. Много от гласоподавателите са избрали за кого да дадат вота си буквално пред урните. Това каза в ефира на Радио Кърджали политическият наблюдател и анализатор Слави Василев. Не..
„Това е феномен, който трябва да бъде изследван, да не би тази висока избирателна активност да се окаже, че се дължи на контролиран и купен вот“. Това изтъкна з а резултатите от поредните избори, общественика и журналист Александър Симов. Той заяви, че социолозите не трябва да се слушат за някои неща. По думите му, когато съдбата на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478