Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За Спиро, Розка и техните деца или как зубрите станаха част от Източните Родопи

3
Снимка: Георги Аргиров - Арго

Спиро, Егерозе, Илия, Ирина, Марина, Надежда, Константин, Елена... Не, това не са туристи, дошли да откриват красотата на Източните Родопи. Това е една малка част от стадото зубри, които живеят на свобода в този район от години. Eвропейският бизон, както е известен още зубърът, е най-голямото тревопасно животно в Европа и ключов вид за отворените горски екосистеми. След унищожаването на последния екземпляр в Европа в 20-те години на 20 век, сега - век по-късно, зубърът е пример за това как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването и как в резултат на много усилия може да бъде възстановен. 
Както се случва в Източните Родопи, където тази година има рекорд - за първи път се родиха четири зубърчета. 
Спиро и Егерозе или както галено й казват Розка, идват от Холандия и стават български граждани през 2013 година. Тогава започва възстановяването на вида европейски бизон на територията на Източните Родопи. В дивечовъдния участък Студен кладенец са докарани първите пет животни. Адаптацията е трудна и успяват да оцелеят само две от тях. Сега, девет години по-късно, стадото наброява вече 19 зубъра, разказва Христо Христов, който от първия ден следи развитието и адаптацията им. През годините стадото се обогатява със зубри от няколко зоопарка в Европа и така идват Илзебил, Буци, Премия. Последното попълнение е от тази пролет, когато за първи път пристигнаха три женски животни, уловени в дивата природа в Полша, а не отгледани в развъдник или зоопарк.
Родените през годините зубърчета в Източните Родопи са потомство предимно на първите - Спиро и Егерозе. Двамата имат осем деца, казва Христо Христов и ги изрежда: "Илия, Ирина, Марина, Надежда, Константин, Жоро и сега последното - Димитър. Ние решихме да ги кръстим на източноправославни светци и обикновено като се родят покрай някой празник около датата, получават името на светеца. С цел да имат покровител. Някой да ги пази".
Европейският бизон живее в матриархат. Младите мъжки се навъртат около основното стадо в мъжки клубове от по две-три животни. А възрастните мъжки, които не се страхуват от нищо, живеят сами, но също наблизо, и при нужда помагат и пазят. Самото стадо се води от Алфа женска, с която всички се съобразяват и слушат. Тук Егерозе си  е извоювала това право. "Тя е много властна, влиятелна и се налага. Всички я следват. Има много опит. Преценя ситуацията и е много внимателна и съобразителна. И бързо взема решения", обяснява Христо Христов.
Оказва се, че както и при хората и при зубрите всяко от животните, освен покровител има и свой нрав, и той понякога не е съвсем добър. Като този на Ирина, която се опитва от малка да се налага в опит да отнеме водачеството на майка си. Но стадото не я следва, а слуша най-възрастната - Егерозе.   
Останалите са изгладили особеностите на характерите си, казва Христо Христов и си спомня, че Марина е била "лошичка като малка, като бебе й викахме Злостер. Обаче като порасна - сега е много добра и с новите, които пускаме, се сприятелява бързо. Илзебил от зоопарка в Зуул, която трудно се социализира към стадото, сега е детегледачка. Освен своето и другите две са с нея и ги обгрижва".
В един матриархат мъжете нямат много-много думата. Спиро и Илия са послушни и се съобразяват с авторитета на Алфа женската. Спиро е много добър баща, разказва Христо Христов: "Чупи клони за малките, защото не могат да ги стигнат. С копитата рови и се търкаля - прави им места за къпане с пясък. След това става и гледа много гордо как малките се къпят в пясъка."
Зубрите вече са се адаптирали добре към условията тук и заемат своето важно място в изграждането на мозаечния ландшафт на Източните Родопи. Вече се превръщат и в туристическа атракция и интерес не липсва, казва Антон Кръстев, изпълнителен директор на Дивечовъдния участък Студен кладенец, на територията на който се намира стадото. Сред услугите, които се предлагат, са наблюдение на зубрите в дивата природа - пешеходни турове, наблюдения с джипове или от наблюдателно съоръжение. Според Кръстев има какво още да се желае. "Истината е, че досега сме се ограничавали с наблюденията на европейския бизон, понеже стадото е било прекалено малко и сме дали време да се стабилизира като популация", обяснява той.
Зубрите не са прищявка, а дългосрочна инициатива на фондация "По-диви Родопи" и Съюза на ловците и риболовците в България.  Планираме следващите години да допълним стадото животни с други, които са от различна кръвна линия, за да стане популацията устойчива на всякакви условия. Искаме да разселим и на други места в региона, защото това ще помогне не само на природата, но и на местните хора и на развитието на туризма, казва Андреана Трифонова, ръководител екип във Фондация "По-диви Родопи". 
"Това, което трябва да се знае и ясно да се каже, че това са диви животни. Територията на "Студен кладенец" , на Източни Родопи не е зоопаркова територия и хората, които идват, е необходимо да бъдат внимателни, защото действително зубрите са много интересни и атрактивни животни, но все пак знаем, че всяко едно диво животно може да реагира по различен начин. Затова отговорният начин на поведение в природата е много важен", категорична е Андреана Трифонова.
Колко далече в бъдещето гледат? 
"Нашата мечта е много дългосрочна. Идеята има потенциал и не виждам бариера през нея във времето. Ще има зубри в Източните Родопи след сто години, надявам се и ние да сме допринесли за това", казва Андреана Трифонова.
Целият репортаж може да чуете в прикачения звуков файл.
По публикацията работи: Станислава Георгиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Снимката е илюстративна

Преподавател по философия: Общообразователното училище не е място за обучение по религия

По-скоро проблематичен очаква да е предлаганият нов учебен предмет за задължително обучение „Добродетели и религии“ Марина Димова, преподавател по философия и гражданско образование в Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали. „На пръв поглед предлаганата програма изглежда грамотно написана, с инфографики и с причини за въвеждане,..

публикувано на 17.05.25 в 22:45
Национален фолклорен фестивал

Фолклорен празник в село Мустрак събира таланти от цяла Югоизточна България

Фолклорният дух оживя в свиленградското село Мустрак, където се провежда третото издание на фестивала „Запели са, заиграли край Сакара“. Традицията отново събра десетки самодейни състави, певци, танцьори и почитатели на българския фолклор от различни краища на страната. Фестивалът се утвърждава като цветен празник на родолюбието, музиката и танца. За..

публикувано на 17.05.25 в 17:10

„Златните пчеларовски баби“ прославиха родния фолклор на събора „Китна Тракия пее и танцува“

В Хасково се продължава 59-ото издание на Националния събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“. Емблематичният парк „Кенана“ отново се превърна в сцена за самодейци и професионални изпълнители от цялата страна, които прославят българските песни, танци и традиции. Началото на тридневния събор беше поставено още в петък вечер с концерт..

публикувано на 17.05.25 в 16:28
Елена Каневска с деца от ШНП

Талантливите славейчета от „Китка виена“ за първи път с участие на национален конкурс

Малките таланти от школата по народно пеене „Китка виена“ при НЧ „Кирил Маджаров – 1866“ в смолянския квартал Устово направиха своя първи голям скок на национална сцена. Под ръководството на преподавателката Елена Каневска, децата взеха участие в Националния песенен фолклорен конкурс „Пролетна дъга“ в село Куртово Конаре. „За повечето от тях това беше..

обновено на 17.05.25 в 15:00

В Смолян се проведе пъстър празник на родопското етнографско наследство

В Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян за първи път се проведе „Парад на носиите“, който събра близо 15 участници от различни населени места в област Смолян. Всеки от тях представи своя автентична носия – наследена и съхранена от предци си. Най-старата носия, показана по време на събитието, е на повече от 120 години и е собственост на..

публикувано на 15.05.25 в 10:30

При конфликт децата, изучаващи религия, реагират с комуникация, а не с агресия

Въпреки че часовете са в извънучебно време, децата идват с охота и желание. В това е категорична Пенка Величкова, която вече осем години преподава предметът „Религия Православие“ в Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали. Той е свободноизбираем. Родителите специално заявяват желанието си децата им да го изучават. Часовете са веднъж седмично..

публикувано на 12.05.25 в 23:00

"Ако можеха да говорят..." - историята на теленцето Найден

Божидар Чолаков е добре познат на слушателите на БНР – Радио Кърджали като водещ на фолклорното предаване „Полет над Родопите“. Но освен отдаден радиожурналист и радиолюбител, той е и страстен пътешественик, фотограф и разказвач на истории, които пречупва през личния си обектив – и визуален, и словесен. Обича да се разхожда из планината, често пътува..

публикувано на 11.05.25 в 18:07