Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Крепостта край Храстово вероятно е била дом на византийски аристократ

По инициатива на Община Крумовград археолозите проучват късноантичната и средновековна крепост край село Храстово
Снимка: Община Крумовград

До края на седмицата продължават разкопките на късноантичната и средновековна крепост край село Храстово, Крумовградско. Те се осъществяват от екип археолози и широк кръг научни специалисти от Националния археологически институт с музей към БАН и Регионалния исторически музей в Кърджали, а средствата - в размер на 45 хиляди лева, са осигурени от бюджета на община Крумовград. Също на общината е инициативата за проучванията на крепостта, която може да се превърне в перспективен обект на планинския туризъм заради добрата й запазеност и живописната природа около нея.
Крепостта не е от най-известните. Тя е описана през 70-те години на миналия век от Иван Балкански, но остава нито проучена, нито посещавана отново. Тя е един от добре запазените археологически обекти в община Крумовград. "Още като я проверихме април месец имаше запазени стени от порядъка на пет метра височина, което само по себе си е предпоставка за интерес", каза в Сутрешния блок на Радио Кърджали ръководителят на разкопките доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на Националния археологически институт с музей към БАН. 
Той уточни, че тепърва ще разглеждат по-внимателно и историческите извори, за да се опитат да установят и локализират крепостта в тях. Има надежда, че ще намери сведения за нея в средновековните писмени извори, тъй като "очевидно е била локален център и може би е отразена поне в описанията на византийските гражданки войни или някакво друго събитие, свързано с военните действия в 14 век".
Археолозите са доволни от направеното по време на разкопките. "Вече със сигурност знаем както площта, размера, плана на късноантичната крепост, така и нейната хронология. На мястото на тази късноантична крепост е имало присъствие и през тракийския период. Имаме монети от елинистичната епоха, керамика. Може би тогава също е била укрепено убежище за околното население. За съжаление, това са косвени следи. По-важно е, че през късната античност, между 430 и 460 година, доста точно се датира крепостта в този период - тя е построена. Като място за убежище на цялата околност по долината на Кесибир, която е площ от около десет декара, с един грижлив градеж на хоросан, много здрави стени с дебелина до метър и половина, с добре направени отводнителни отвори, които могат да се видят и сега", разказа доц. Рабовянов. Той смята, че и тогава тя е била инициатива и на местното население, и на централната власт, която се е стремяла да опази поданиците си от нашествията на хуни, агари, славяни и дори българи.
Крепостта се развива сериозно през Средновековието, когато е преустроена и трансформирана в резиденция, освен в убежище. 
"Данните показват, че вероятно в 14 век крепостта е подновена. В източната й част се изграждат две  масивни и мощни кули, които са с размери 6 на 6 метра, които са се издигали вероятно на височина до 15 метра. И заедно двете кули са изградили един укрепен резиденционен комплекс, тъй като самите кули са както укрепления, така и жилище", обясни доц. Рабовянов. Той предполага, че е била дом на високопоставено лице, може би византийски аристократ, чиито имения са били в района. Показания за това дават някои находки, като фигурки от шах, каквито рядко се намират в средновековните археологически обекти в България, но пък бележат висок обществен стандарт. В крепостта са намерени и части от тежка броня, която тогава навлиза и в Западна Европа и под западноевропейско влияние навлиза и на Балканите. "Това е било въоръжение на тежък кавалерист, човек с висок сан във войската", смята археологът.
Екипът, с който работи, е млад и амбициран да разкрие тайните на крепостта в следващата година. Сред специалистите от Националния археологически институт с музей към БАН са гл. ас. Методи Златков, Стоян Михайлов, гл.ас. Георги Сингаревич и археолозите Калоян Чанев и Алексей Цветанов.

Разговора на Станислава Георгиева с доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на НАИМ - БАН може да чуете в прикачения звуков файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Скритата реалност" вади на показ опасностите в интернет

Общинският съвет по наркотични вещества в Кърджали ще отбележи в аванс Международния ден за безопасен интернет с форум театър на младежите доброволци към институцията. Постановката е "Скритата реалност" и може да бъде видяна в петък, 31 януари, от 13 часа в залата на Общинския детски комплекс в Кърджали, каза за Радио Кърджали Валентина Грудева,..

публикувано на 30.01.25 в 16:40

Нериман Сали: До 31 януари самоосигуряващите се могат да променят вида на осигуряването си

На 31 януари изтича срокът, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си.  Те задължително се осигуряват във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО), а по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”, каза за радио Кърджали Нериман Сали, директор на офиса на..

публикувано на 29.01.25 в 13:24

Проф. Евгений Дайнов: Най-губещи от участието си в кабинета са от БСП

Управляващите спорят за бюджета и за това дали отговаряме на критериите за Еврозоната, но за да бъде една държава стабилна, трябва да бъде стабилно и управляващото мнозинство. По тази тема Радка Петкова разговаря с политолога проф.Евгений Дайнов: " Има предпоставката да издържи доста дълго, ако участващите партии не започват да се карат по..

публикувано на 27.01.25 в 15:05

Павлин Кръстев: ДПС-ДПС подкрепи правителството за доброто на държавата

Причината „Демокрация за права и свободи – ДПС“ (ДПС-ДПС) да подкрепи управляващата коалиция е държавата. Почетният председател Ахмед Доган винаги е мислил повече за държавата, отколкото за партията ни. Това каза в ефира на Радио Кърджали депутатът Павлин Кръстев. „Виждаме, че ако отидем на поредни избори, както през последните три години..

публикувано на 25.01.25 в 00:53
Мехмед Мехмед

Мехмед Мехмед: Всички, освен ГЕРБ, ще изгубят от влизането в коалицията

Не трябва да се избързва, нужно е да бъде даден толеранс на новото правителство преди да бъде оценявано. Такова мнение изказа в ефира на Радио Кърджали политологът Мехмед Мехмед. Според него, въпреки че управляващата коалиция е съставена от политически формации от целия спектър, в бъдещата програма на кабинета вероятно ще преобладават..

публикувано на 25.01.25 в 00:39

Холистичен център "ОХАНА" ще подкрепя родители и деца с беседи и занимания

Нов холистичен център  за  здраве и подкрепа – „ОХАНА“ отвори врати в Кърджали.  В него се предвиждат безплатни и платени беседи, програми и занимания за хора с репродуктивни проблеми, кърмачки и деца. Негов създател е Екатерина Ковачева. „Всъщност в себе си това пространство ще включва много различни лекции и б еседи. Ще има безплатни..

публикувано на 24.01.25 в 15:25

Серра Мутлу се чувства "като у дома си" в Кърджали

Серра Мутлу е родом от Маниса- Турция, но от 6 години живее в Кърджали. Завършила е рисуване в университета в Чанаккале. Преподавала е 8 г. рисуване  в частен колеж в Турция. Омъжена е и има дъщеря на 9 години. Серра е идвала на гости при семейството на мъжа си, но никога не си е представяла, че ще живее тук. Харесва зеленината, спокойствието,..

публикувано на 24.01.25 в 14:46