Испанските черни лешояди вече се чувстват у дома си в небето над Източните Родопи

Черни лешояди вече кръжат на свобода в българското родопско небе

Снимка: Волен Аркумарев, БДЗП

Интервю на Станислава Георгиева с Волен Аркумарев от БДЗП

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди десетина дни в дивата природа на Източните Родопи полетяха на свобода 14 черни лешояда - най-голямата и тежка граблива птица в Европа. Карталите, както още са известни тези птици, идват от Испания. Те бяха пуснати на свобода след период на адаптация в специално изградена за тях волиера. Инициативата е екип на Българското дружество за защита на птиците, испанската неправителствена организация GREFA (Grupo de Rehabilitación de la Fauna Autóctona) и Фондация „По-диви Родопи“, които са се заели с нелеката задача да възстановят вида в българската част на планината.

"Самият момент, в който отворихме вратите и първите птици прекрачиха прага на волиерата и се сблъскаха с живота в дивата природа, беше силно емоционален момент и за нас", каза за Радио Кърджали Волен Аркумарев от БДЗП

Що се отнася до адаптацията, "младежите", както ги нарече той, са "доста различни по характер и тези различия ги виждаме и в поведението след освобождаването им. Някои от тях започнаха доста бързо да свикват с живота в дивата природа, да нощуват по дърветата на безопасни места, да правят обходи, да облитат. Други са по-привързани към мястото, където бяха освободени. Дори няколко пъти една от птиците се връщаше обратно в клетката, за да нощува на кацалките, на които е свикнала", обясни Волен Аркумарев, но уточни, че повечето се адаптират отлично.

Скоро след като са пуснати, птиците са имали среща и със събратя - диви черни лешояди, долетели от Националния парк Дадя в Гърция, където гнездят. Още на втория ден се срещат и с белоглави лешояди. "Беше интересно, че първият белоглав лешояд, който кацна наблизо, веднага беше прогонен - вече имат чувство за собственост около мястото. Малко след това обаче броят на белоглавите нарасна - 70-80 белоглави вече ги посетиха, но са добре", разказа Волен Аркумарев. Той обясни, че белоглавите могат да бъдатагресивни, но пък черните лешояди са по-едри и полека започват да осъзнават, че са доминантен вид и да разбират своето място в йерархията. Според специалиста любопитни са и взаимоотношенията между карталите и гарваните: "Малко ги тормозят - дърпат им пера от опашките, проверяват колко ще им издържат нервите, но черните лешояди много добре се справят в дивата природа и до момента нямаме проблеми и притеснения."

Всички освободени лешояди са маркирани с GPS предаватели, което ни дава възможност в реално време да се проследяват техните придвижвания и да се следи състоянието им.

Адаптацията на птиците се наблюдава от специалистите

Припомняме, че първата група черни лешояди бе транспортирана от Испания от испанската неправителствена организация GREFA (Grupo de Rehabilitación de la Fauna Autóctona), която от години работи за спасяването и рехабилитацията на пострадали диви птици. GREFA достави общо 17 черни лешояди, четири от които са излюпени в техния център, а останалите 13 са диви птици, които са били спасени и лекувани след инциденти. Веднага след това лешоядите бяха настанени в специално изградена волиера за адаптация, където останаха под постоянно наблюдение около шест месеца. В района на волиерата вече има изградени десет изкуствени гнезда.

Черните лешояди живяха шест месеца в специална волиера

"Интересното е, че макар да са много млади - едва на една-двегодишна възраст, някои от тях вече започнаха да показват близост още по време на адаптацията. Имаме две потенциално сформиращи се двойки - мъжки и женски, които стоят близо, правят си малки подаръчета, но им е рано още. Те започват да сформират двойки едва около четвъртата си година", обясни Волен Аркумарев.

Той изрази благодарност към ловната дружина в района, "защото точно в този най-критичен първи период от една - две седмици, те проявиха разбиране и изместиха лова си на други места, за да не безпокоят новоосвободените птици. Установихме много добро сътрудничество", каза Аркумарев.

През следващите няколко години е планирано да се освобождават още по 6-10 индивида годишно като част от текущата програма. Създаването на колония в България ще подпомогне оцеляването на вида на Балканите, тъй като се очаква да има обмен на птици с последната оцеляла местна колония от около 25-30 двойки, намираща се в гръцката част на Родопите, както и с новосформираните колонии на вида в Стара планина.

Цялото интервю на Станислава Георгиева с Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците може да чуете в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Испанските черни лешояди вече се чувстват у дома си в небето над Източните Родопи

Нови STEM лаборатории откриват в СУ „Йордан Йовков“ в Кърджали

Георги Кулов: Без външна подкрепа проектът на Доган трудно ще успее

Д-р Тимур Бобровски: Това, което видях на Перперикон, е колосална работа, завиждам бяло

Местни традиции оживяват на Малка Богородица

Александър Туник: "Игра на котки" разказва за самотата в цветния свят

Алиансът за права и свободи ще обсъжда мотивите за вот на недоверие

Маргарита Демирева: Откриваме учебната година с 1594 ученици

Радио Кърджали

За БНР