„Прави впечатление, че тази година птиците са по-малко – както по отношение на числеността, така и на видовото разнообразие“, каза за Радио Кърджали Христо Христов от „По-диви Родопи“. За сравнение миналата година по време на преброяването са отбелязани 3354 броя водоплаващи птици от 24 вида. По думите на експерта това най-вероятно се дължи на изключително топлата зима.
Необичайното време е причина и за това тази година да липсват типични за северната част на Европа видове като тундров и поен лебед.
Като положителна тенденция през последните няколко години може да се посочи високата и постоянна численост на кафявоглава потапница на бреговете на Студен кладенец. Видът е световно застрашен вид, а тази година екипът ни регистрира над 600 птици. Експертите наблюдаваха и друг интересен вид – големите нирци. Дванайсет птици бяха преброени в язовирите Боровица и Кърджали.
"Смята се, че по време на ледниковият период птиците са формирали този начин на живот - да прелитат на юг. Обаче големият нирец се смяташе за характерен само за Норвегия и Швеция и тук идваха единици птици само в най-големите зими. Обаче изглежда някъде на Балканите е останала популация тогава, която не се е научила да мигрира на север и на юг по време на ледниковия период. Знаеше се, че ги има само в едно езеро в Сърбия малка популация, но сега, в момента, гнездят от няколко години на язовир Боровица и яз. Кърджали", обясни специалистът
И тази година най-многобройни се оказаха зеленоглави патици - 934 птици. За поредна година най-много птици са преброени в язовир Студен кладенец – над 1900 птици от 15 вида.
Изненадващо за екипа тази година не бяха регистрирани къдроглавите пеликани, които вече традиционно зимуват в язовир Студен кладенец. През изминалите години птиците бяха регистрирани в района на Студен кладенец, който досега се очертава като важен водоем за вида. "Нямаме обяснение защо ги няма. Единият вариант е да са отишли на север, където в момента е по-благоприятно за тях. Другият вариант е да са сформирали колония и да са загнездили по гръцките влажни зони, където има повече тръстика", коментира Христо Христов.
В чапловата колония в Кърджали, която е уникална в световен мащаб, заради това, че е може би единствената в центъра на оживен град, в момента няма много чапли, с изключение на малкия корморан, който не е чапла, но е част от колонията. По това време на годината птиците са на юг. Мястото е изключително популярно вече сред туристите, каза експертът. Той поясни, че в колонията в симбиоза и на различни "етажи" по дърветата живеят различни видове птици.
"Имаме нощна чапла, малка бяла чапла, гривеста чапла и малък воден бик, който гнезди най-долу. Също и малък корморан. Имаме наблюдения вече и на голям воден бик и на бяла лопатарка. Има ням лебед, зеленонога водна кокошка - зеленоножка, много видове шиварчета. Също има и двойка земеродни рибарчета, около 45-46 вида", даде примери Христо Христов.
В прикачения звуков файл може да чуете интервюто на Станислава Георгиева с Христо Христов, експерт във Фондация "По-диви Родопи"
Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..
Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..
През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..
Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..
От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..
За ден и половина 6 780 лева събра изложбата на Руско Кюлханов, който подреди свои дървени произведения на изкуството в НЧ "Светлина 1925" в Момчиловци. Поне 70 % от артикулите са изкупени, каза за радио Кърджали авторът. Парите са събрани от откупки и дарения, а средствата са за Неонатологията към многопрофилната болница в Смолян...
Традиционният Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на 42 жени и деца от село Манастир, убити след гоненията през 1913 година, се проведе в крумовградското село Аврен в събота. Събитието, което съчетава възпоменание и празник, събира потомци на тракийски българи от цялата страна. Организатори са Съюзът на тракийските..
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Облачно
