Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Специалистът: Язовирната стена трябва да е жива, за да е сигурна

Снимка: Радио Кърджали

Язовирната стена е като живо същество. Тя се мести, отклонява, както и толкова милиметри, колкото е необходимо, за да остане стабилна при засилен натиск в критични ситуации. Хората трябва да са спокойни. Категоричното мнение изказа пред Радио Кърджали инж. Иван Делчев, който дълги години беше началник на „Язовири и каскади“ НЕК – язовирен район Кърджали.

Съоръжението е много стабилно. Още с изготвянето на техническия проект за строителството са заложени високи стойности за критични ситуации. При такива, вкл. земетресение, екипът прави определени замервания на техническите показатели, за да се следи сигурността на язовирната стена. „Самата стена в такива ситуации има някакви деформации, някакви отклонения, но те са заложени в определени стойности за експлоатацията на съоръжението. Стената е много сигурна и издържа на високи натоварвания“, категоричен бе инж. Делчев.

Стената на яз. „Кърджали“ е висока 103.50 м и е четвъртата по височина в момента в България. По дъгата, по короната, е дълга 403 м. Изградена е от 25 отделни блока и бетонните инжекции, които са правени са, за да могат да се запълнят фугите между отделните блокове, посочи данни екс началникът.

Стената е като живо същество – тя се движи, за да преодолява напрежението и така запазва стабилността си. „Тя трябва да бъде „жива“. Хората трябва да се притесняват, когато няма движение“, каза инж. Делчев.

Единственото земетресение, което е усетила най-чувствително е това във Вранча (4 март 1977 г.). "Тогава отклонението на стената в короната, горе, се премести 6 мм посока вода и 4 мм посока въздух. И това е само моментно залюляване и след това се възстановява в първоначалното си положение и се успокои. Това е единственото земетресение, което най-чувствително го усети стената“, спомни си инженерът.

Хората да бъдат спокойни. При високи води, при земетресение досега в моя дългогодишен опит и стаж, който имам на язовира, нищо необичайно не се е случвало. Страх никога не съм забелязвал в екипа“, категоричен беше дългогодишният началник на язовирен район Кърджали.

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл. 


По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Д-р Гюнер Осман: Институциите са в дълг към професията на медицинската сестра

"Днес,12 май - Световен ден на медицинските сестри, поднасям своята дълбока признателност към всеки от вас, чиято всеотдайност, състрадание и професионализъм са в основата на грижата към пациента. Като лекар ви благодаря за всеотдайността, с която вдъхвате сила, сигурност и надежда. Продължавайте да бъдете светлина и стабилност в най-трудните моменти от..

публикувано на 12.05.25 в 13:16

Д-р Марин Мухтаров: Зеленчуците могат да бъдат опасни или как помага една супена лъжица сол

Нискостеблените зеленчуци и плодове като марули и ягоди трябва да се измиват много хубаво, защото крият големи рискове. Това се отнася особено за дворните зеленчуци, до които достъп имат и домашни, и безстопанствени кучета, коментира в ефира на Радио Кърджали гастроентерологът д-р Марин Мухтаров. Той обясни и че марулите съдържат много полезни вещества..

публикувано на 10.05.25 в 17:57

Любомир Колев събира живи свидетелства за миналото

Любомир Колев, ученик в 11. клас на СУ "Петко Рачов Славейков" – Кърджали, спечели първо място в националната конференция по история „Добродетели на духа и волята“. Ученикът участва с авторски документален филм под заглавие „Власт и православие“, в който разглежда сложните отношения между държавата и Българската православна църква в периода..

публикувано на 09.05.25 в 12:05
доц. Владимир Бозуков

Магнолии и палми са растели в Източните Родопи, когато са били архипелаг

Следи от растения от преди 25-35 млн. години - времето на ранния олигоцен, са запазени в скалите на Източните Родопи. Тогава Родопите са били архипелаг в морето, климатът е бил тропичен, а тук са цъфтели магнолии и палми. Доцент Владимир Бозуков от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е палеоботаник, един от малкото в..

публикувано на 08.05.25 в 14:49

Защо 9 май остава важен за България и Европа

На 9 май, отбелязваме една многозначителна дата — Денят на Европа и Денят на победата. За нейното значение, исторически препратки и начините, по които се чества днес. „За мен всичко започва от победата, за да стигнем до Европа — едното без другото не може, те са взаимносвързани,“ казва историка и ръководител на клуб „Историка“ Димитър Димов. Той..

публикувано на 08.05.25 в 10:35

Отец Гарена: Свети Георги е смятан за закрилник на Балканските народи и дори на Цариград

На 6 май, денят на който Църквата почита Свети Георги Победоносец, един от най-тачените сред православните християни светец, своя храмов празник отбелязва  църквата „Свети Георги Победоносец“ в Кърджали. Свети Георги е смятан за закрилник на Балканските народи и дори на Цариград - днешен Истанбул, каза за Радио Кърджали отец Петър Гарена,..

публикувано на 06.05.25 в 14:44

Възродиха традицията "мартъфал" в Чернооченско

Една вековна традиция, която от години продължава и в Чернооченско, през последните години набра все по-голяма жизненост. Така е в Пряпорец, най-динамично развиващото се село в района, Дядовско, Житница, Черноочене, Черна нива и много други населени места. Исмет Исмаил разказа  в ефира на Радио Кърджали за това как празнуват Хъдърлез в..

публикувано на 06.05.25 в 14:16