Ужасяваща реалност - дилър е всеки втори, употребяващ наркотици

Те разказаха своите лични истории, как са започнали да употребяват наркотици, какво им е причинило това и колко е трудно да пребориш зависимостта. 

Общото между Илко, Калоян, Николай и Валентин е, че са започнали с "най-леката" дрога – марихуаната с мисълта, че тя е безобидна.

"Това е първата крачка - първата цигара е обикновена, след което цигара с марихуана, след което бира, уиски, алкохол и по-твърди наркотици. В днешно време това са синтетики. Лесно се добиват, на достъпна цена са и доста са навлезли. И направо е ад", казва Илко Бояджиев.

"Проблемът наркотици е толкова актуален, колкото е бил и преди 20 години. Просто веществата са се променили. Сега приоритетно се употребяват метамфемини и марихуана, не толкова хероин и кокаин, както беше навремето, но вредата от тях е не по-малка", смята Калоян Романов. Но Илко не е съгласен с него и твърди, че проблемът с наркотиците е доста по-сериозен. "За съжаление, от употребяващите наркотици днес, всеки втори е дилър. Страшно е, защото дилъри са лица под 18 години", казва той.

Според Николай Манчев проблемът е в това, че преди наркотиците са били мода, а днес се приемат като нещо нормално, като рутина и начин на живот. А Валентин Цонев казва, че дори културата се е променила - "виждам хора с тениски на Пабло Ескобар. При положение, че това са героите на младите - не знам...". 

Валентин е чист от няколко години. Сега работи в превантивен център по наркотични вещества в Габрово с идеята, че с личния си пример на преминал през лапите на наркотиците и успял да се измъкне от тях, може да помогне на десетки млади хора. Казва, че възрастовата граница е паднала драстично - около 12-13 години, а при някои първите опити с дрогата са дори от по-рано.

Всички наркотици са опасни, според четиримата млади хора от Габрово. Зависимостта е зависимост, без значение дали е провокирана от хероин, стимуланти или марихуана. Затова не само институциите, но и цялото общество трябва да е обединено в борбата срещу дрогата. Тя е проблем и на институциите, и на изпълнителната власт, и на съдебната власт, на училищата, на психолози, доктори, на семействата, на самите подрастващи, обяснява Илко и смята, че това е проблем на цялата ни съвременна култура.

Според Калоян законите в България не помагат, а наказват. Защото не се дават алтернативи на заловените с малко количество наркотик, както е в западноевропейските държави. "Човек трябва да бъде поставен пред избор - да се лекува, когато има зависимост или в противен случай влиза в затвора. Тук затворите са пълни с хора, хванати с единични дози", казва той.

Що се отнася до спирането, то е изключително трудно, категорични са и четиримата. Статистиката сочи, че от 100 процента опити да се спрат наркотиците, се задържат 30 процента. От тези 30 процента успяват 80 на сто. Терапията не трябва да приключва до изчистването, а да продължи поне две години след него, да има адекватна ресоциализация и адекватно партньорство с различни институции, смята Илко, който е и основател на Терапевтичния център "Свети Илия" в Габрово. Там работят психиатър, медицинска сестра, психолози, социални асистенти, администрация, които непрекъснато и постоянно се обучават. 

И четиримата - Илко, Калоян, Николай и Валентин, са успели да кажат "стоп" на наркотиците и вече няколко години са чисти. Дали се приемат за успешни или за силни?

Валентин: "Не мога да кажа, че се смятам за силен човек, но не се смятам и за слаб. Но със сигурност се смятам за много по-успешен отпреди."

Илко: "Аз се смятам за човек, който търси начини да помогне на останалите."

Николай: "Подтикнат съм от желанието да помагам на хората и знам, че като го правя, го правя и заради себе си."

Калоян: "Знам, че полагам нужните усилия, така че от тази гледна точка, да, смятам се за силен човек."

Целия разговор на Станислава Георгиева с Илко Бояджиев, Калоян Романов, Николай Манчев и Валентин Цонев може да чуете в прикачения звуков файл.