Людмила: Дойдох в Кърджали за да намеря убежище, а открих втори роден дом и приятели

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Гинка Динчева с Людмила Сас

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Около 230 бяха украинците, които Кърджали приюти в първите седмици от началото на войната. На 5 март 2022г. в  Кърджали пристигнаха първите бежанци от Украйна, две майки – Яна и Надя и четирите им деца. Семействата бяха приети от отец Боян Саръев в манастирския комплекс "Св. Успение Богородично" в кв. "Гледка". Днес те са още тук – децата учат в български училища, а майките им работят.

Няколко дни след тях пристигна и семейството на Людмила, а малко по-късно и 16 нейни приятели от Одеса. Към днешна дата основната част от  групата се е завърнала в Украйна, въпреки тежкия живот сега там, за да бъдат заедно със своите семейства. Но Людмила остава. Дъщеря й и племенникът й учат, а тя от близо половин година работи. И твърди, че Кърджали е нейният втори роден дом. Признава, че последната една година за нея е била година на големи изпитания, но с присъщата си усмивка споделя, че през тази една година е станала по-силна. Споделя, че в Украйна е била винаги само домакиня, новото за нея е, че работи. Убедена е, че е станала по-силна през тази една година. Разказва, че е тръгнала сама с децата си, защото обстановката в родната Одеса е била несигурна. По това време пътят бил изключително натоварен от изоставени автомобили, множество автобуси и хора. Пристигнала в България, без да знае къде ще бъде настанена, притеснена и уплашена. Преди да дойде в Кърджали нищо не знае за градът ни, но тук я посрещат човечността и добротата. Тук намира и истински приятели. Людмила казва, че българите и украинците много си приличат, но българите са по-спокойни.

Решавайки да напусне Одеса, пред Людмила не е стоял въпросът накъде да тръгне. Тя знае, че иска да се установи в България. В Одеса е посещавала Българското училище, където е изучавала езикът ни. Тя подчертава, че няма български корени, но дълбоко в нея, още преди войната, е вкоренена любовта към България.

Чуйте какво каза Людмила Сас  в звуковия файл.