Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви са народните вярвания и традиции преди Великден в Източните Родопи?

4
Имениците ще почерпят с традиционния козунак и великденски яйца.
Снимка: БГНЕС

Седмицата преди Великден е изпълнена с традиционни обичаи, които затвърждават връзката на човека с Христовите послания и мъки. 

На Велики четвъртък започват същинските приготовления преди големия празник. По традиция се боядисват яйцата

"Най-важно е боядисването първо на червено яйце. То задължително трябва да бъде първото снесено в същия ден от кокошките яйце. И боядисването на яйцата като цяло ставало рано сутринта преди изгрев слънце. Първото боядисано яйце се оставя до иконата. Там остава до следващия Великден", разказа в Сутрешния блок на Радио Кърджали етнографът от Регионалния исторически музей Вилдан Расим. 

Традицията е да се боядисват яйца и задължително първото яйце трябва да бъде червено, защото "яйцето се възприема като символ на жизненото начало, на прераждането, на обновлението в природата, а червеният цвят е символът на Христовата кръв, така и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието", каза Вилдан Расим. Тя обясни, че първите боядисани яйца се използват в редица обредни практики за предпазване на хората, домашните животни и нивите от злите духове. 

На Велики четвъртък се замесва и тестото за обредните великденски хлябове, чиито заместители днес са козунаците. 

Традицията в Източните Родопи е великденските яйца да са едноцветни и украсени с различни листенца или цветенца още при самото боядисване. В миналото са се използвали естествени багрила - корени на растението брош за червен цвят, сварените люспи от лук - за жълт, оранжев и кафяв, дъбови кори - за кафяв оттенък. Коприва, орехова шума, магданоз, а в по-ново време и спанак - за жълто-зелени цветове, бонджук, касис, черен бъз и червено зеле - за син цвят. 

Приготовленията за Великден са били характерни и за някои мюсюлмански села в Източните Родопи, сочат историческите извори. "Почти до средата на ХХ век сред българите мюсюлмани в селата Горна крепост, Нановица, Татул е било характерно паленето на огньове. Празникът се е наричал "Паскеле", обясни Вилдан Расим. Тя разказа, че огънят е бил от хвойнови дървета и клони, голям и се е прескачал обикновено от децата. А в някои села, като Татул се приготвяли и великденски яйца, които се разменяли между съседите.

"Сред турците било разпространено вечерта срещу Паскеле обичай да се палят огньове със слама по високите места, които се виждат от цялата околност. Прескачали ги и казвали: Да не видя змия.- магическо, предохранително и стимулиращо здравето и плодовитостта действие. С пепелта от пасхалния огън са ръсели местата пред къщите, за да се предпазят от змии. Тези огньове са били традиционни в селата Груева, Сярци, Голяма Чобанка, Чомаково", разказа още Вилдан Расим.

Традициите повеляват на Разпети петък да не се работи, тогава хората в миналото са участвали предимно в църковно-каноничните ритуали. В някои села на Източните Родопи преди изгрев жените са ходели да берат цветя, здравец и билки, които след осветяване на църковната служба са използвали, за лекове във всекидневния живот, слагали са във възглавници за по-добър сън или използвали да кадат с тях уплашени и урочасани хора.

Още за традициите в дните преди Възкресение Христово и за спецификите в Източните Родопи може да чуете в интервюто на Станислава Георгиева с Вилдан Расим, етнограф в Регионалния исторически музей в Кърджали в прикачения звуков файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Наши поети зарадваха българчета в Албания

В делегация от наши поети и писатели се включиха  кърджалийските поетеси и автор на детска литература Вилдан Сефер и Божидара Ангелова. Творците посетиха албанските градове Дуръс и Елбасан, където се срещнаха с етническите българи зад граница, а поводът бе 24 май.  Част от групата бяха и поетите: Мариела Конова, Минко Танев и Христо..

публикувано на 28.05.25 в 16:14
Габриела Руменова

Габриела Руменова: Тротинетките да са изправни и да се карат с предпазна екипировка

За безопасността на алтентативните на автомобилите средства за придвижване като тротинетки, ролери, скейтборди и велосипеди разговаряхме с Габриела Руменова от платформата "Ние, потребителите". От изключителна важност е да се следи както за изправността на превозното средство, така и спазването на  инструкциите за употреба и ползването на..

публикувано на 25.05.25 в 19:16

"Азбука на живота" - жив урок на любов към кирилицата

Голямо пано, изобразяващо красотата на кирилицата "Азбука на живота", представиха творците в Керимовата къща в Кърджали в навечерието на 24 май. Това не е нова идея, но този път се реализира по друг начин, каза галеристът Пенка Атанасова.   30 букви бяха представени върху 30 платна от 13 художника, а гости на откриването бяха ученици от..

публикувано на 25.05.25 в 18:35

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

Във втората част на предаването си спомняме за един от най-великите рок вокалисти на нашето поколение Крис Корнел, който се присъедини към небесния хор на 17 май преди 8 години.  Ще чуем и какво нарисуваха творците на Кърджали за 24 май и какво завещата на децата, които участваха в работилницата за букви в Керимовата къща. Очакват ни изненади,..

публикувано на 25.05.25 в 18:16

Село Виево се готви за празник с курбан, фолклор и много веселие

На 31 май в смолянското село Виево ще се проведе традиционният празник на селото. Събитието се отбелязва ежегодно в последната събота на месец май и събира жители, гости и потомци на виeвци от близо и далеч. Подготовката вече е в разгара си, а програмата обещава богати емоции и много родопски дух. „ Това е традиционен празник за нас. Винаги го правим в..

публикувано на 24.05.25 в 18:05

Фолклорен конкурс „Широка лъка пее, свири и танцува“ събира таланти от цяла България

На 31 май и 1 юни 2025 г. в родопското село Широка лъка ще се проведе седмото издание на фолклорния конкурс „Широка лъка пее, свири и танцува“. Организатор на събитието е Националното училище за фолклорни изкуства, с подкрепата на Министерството на културата, Община Смолян и Кметство Широка лъка. Ганчо Гавазов – учител по гъдулка и диригент на..

публикувано на 24.05.25 в 17:25

Песен за бай Дафо – почит към родопския гайдар от Христо Коритаров и Даниел Караасенов

Една нова родопска песен събира в себе си обичта, вдъхновението и дълбокото уважение към една от най-значимите фигури в традиционната ни музика – бай Дафо Трендафилов. Музикалният проект, озаглавен „Песен за бай Дафо“ , е дело на известния гайдар Христо Коритаров и младия народен певец Даниел Караасенов.Песента възниква като дълбоко лична инициатива на..

публикувано на 24.05.25 в 16:55